Не добре регулираните и твърде силни банки вредят на глобалната икономика и увеличават неравенство, твърди носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц в интервю за CNBC.
Коментирайки скандала около манипулирането на Libor, който се използва като референтен курс за определяне на лихвата при различни банкови операции, обхванал британските Barclays и Royal Bank of Scotland, Стиглиц изтъква, че реформирането на финансовите пазари без съмнение е най-належащият проблем пред глобалната икономика.
„Неравенството произтича от тези, които се опитват да откраднат по-голямо парче от баницата чрез похвати, които на практика вредят на икономиката“, коментира Стиглиц.
Икономистът подчертава, че подкрепя „много по-строгата версия“ на финансовите регулации - тази, която би фокусирала сектора върху традиционни дейности като предоставянето на кредити.
Той допълва, че на банките трябва да бъде обяснено недвусмислено, че „не могат да се занимават със спекулативни дейности, непрозрачни кредитни суапове за защита от фалит (CDS) и пазарен хазарт. Тези неща просто не влизат в бизнеса им“.
Стиглиц допълва, че твърде силните банки не само изкривяват икономиката, но и влияят на политиката.
Той дава за пример отмяната на Glass–Steagall Act в САЩ през 1990 г. - закон, налагащ разделянето на инвестиционното банкиране от потребителското банкиране, станал жертва на яростно лобиране от страна на финансовия сектор.
„Това отново беше влиянието на банките... Те изгубиха пари от много реални финансови инвестиции, но всичките им политически инвестиции се изплатиха! Дори не говорим за акционерите и облигационерите на банките, а за изпълнителните директори, които спечелиха изключително много през последните няколко години“, допълва той.
Без реформи след 5 - 10 години както Европа, така и глобалната икономика все още ще са „слаби“, казва Стиглиц.
„Ако продължим по същия път, финансовата система няма да обслужва икономиката и икономиката ще остане слаба. Неравенството ще нарасне и цената за това ще бъде много висока“.
„От друга страна можем да се радваме на по-малко неравенство, по-балансирана финансова система и по-висок икономически растеж. Ако обаче оставим нещата такива, каквито са сега, ще осъмнем не само с небалансирана икономика, но и с небалансирана политика - с финансов сектор, изкривяващ както икономиката, така и демокрацията.“
Стиглиц е бивш главен икономист на Световната банка (СБ) и през 2001 г. става носител на Нобелова награда за икономика. Неотдавна той публикува последната си книга - „Цената на неравенството“ (The price of inequality).