Ако иска да избегне риска от тотална фрагментаризация, еврозоната трябва да еволюира в по-малък и синхронизиран съюз. Това означава по-тесен политически и икономически съюз между голямата четворка - Франция, Германия, Италия и Испания - и някои други страни.
Подобна еволюция ще е доста сложна. Тя може да се превърне в реалност единствено при наличието на по-адекватни национални политики, засилено финансиране и редица други механизми, включително регионални защитни фондове, не толкова уязвима банкова система и доста късмет.
Предефинирайки идеята за валутния съюз, европейските лидери трябва договорят механизъм, който да позволява на страните, напускащи еврозоната, да останат в ЕС. Трябва да бъдат осигурени стабилизационни фондове и техническа подкрепа, които да гарантират европейско бъдеще за изгонените.
Не съществува дори малка вероятност подобен план да бъде приложен безпроблемно. Все по-ясно е, че сегашният подход е пред провал и че в бъдеще ще струва дори още по-скъпо.
Съдбата на еврозоната вече не зависи от политиците, а от избирателите, голяма част от които са гневни и обезнадеждени. След осем свалени правителства и без светлина в тунела, политическата несигурност в региона вероятно ще се задълбочи.
Процесът на преосмисляне на европейския проект ще е скъп и първоначално хаотичен. Алтернативата за фрагментаризация обаче е много по-лоша за всички. Политиците трябва да побързат, ако не искат да се превърнат в наблюдатели на независещи от тях процеси.