Европейският социален модел е решение, а не проблем за Стария континент

Това което се прави обаче е точно обратното. Правителствата се състезават да привличат компании, предлагайки все по-ниски корпоративни данъци и разходи за социално осигуряване. В резултат на това сме свидетели на разоряването на социалните системи и публичните финанси, а оттам и на работниците и пенсионерите.

Приоритет трябва да бъде даден на растежа и заетостта, вместо на пазарите. Необходими са нови икономически, социални и монетарни политики. Необходимо е преразпределение на богатството, което поставя на първо място не печалбата от инвестиран капитал, а доходите от труд; не финансовите инвестиции и дивидентите, а продуктивните инвестиции и заплатите.

Вместо да понижаваме покупателната способност на работниците и пенсионерите, като намаляваме пенсиите и разходите за социално осигуряване, ние трябва да стимулираме растежа на вътрешното потребление, тъй като то зависи в много по-малка степен от волатилността на фондовите пазари. Необходими са ни и политики за стимулиране на заетостта.

Всичко това важи в още по-голяма степен за младите хора. Във Франция младежката безработица е 23%, в Гърция и Италия над 30%, а в Испания - 50%.

Аргументът, с който толкова често бива оправдавано орязването на трудовите разходи – че по този начин компаниите остават конкурентоспособни – е неубедителен. Това, което пречи на европейския бизнес днес е липсата на качество и иновации.

Да се съревноваваме с Китай като понижаваме трудовите разходи е налудничаво. Това не води до нищо, освен че повишава краткосрочните корпоративни приходи за сметка на доходите на служителите.

Значително по-голяма част от генерираното от корпорациите богатство трябва да се използва за повишаване на заплатите (и социалните разходи). Това всъщност би помогнало на компаниите да заздравят пазарните си позиции, тъй като ще стимулира потреблението.

Трябва да защитим и заетостта в сектора на обществените услугите, от чието качество зависят както компаниите, така и гражданите. Понижаване на публичните разходи може да бъде извършено единствено за сметка на фундаментите на растежа, характерни за индустриалните страни – добро образование, ефективно здравеопазване и качествени обществени услуги. Подкопаването на тези фундаменти говори за пълно неразбиране на проблемите, пред които сме изправени днес.

Системите, основаващи се на солидарност между поколенията, половете и социалните прослойки трябва бъдат запазени. Да ги атакуваме означава да се оставим на милостта на пазарите в сфери като здравеопазването и пенсионното осигуряване. Подобни политики неизменно водят до разширяване на пропастта между богати и бедни. Ето защо социалната демокрация трябва отново да намери своето място в обществото.