Защо еврозоната все пак може да оцелее

Съществуват и политически центробежни сили.

Социалната солидарност остава главно на национално ниво. Нека не забравяме, че това са най-социалните страни в света. Сравнително умерените опити за трансгранична финансова подкрепа обаче се оказаха изключително проблематични и Европейската централна банка (ЕЦБ) на практика трябваше да се превърне в основен кредитор за банковия сектор, а от там и за закъсалите правителства.

Друг проблем е, че и лостовете на властта остават на национално ниво. В случая с еврото властта е концентрирана в ръцете на Германия, най-голямата страна кредитор. Ето защо еврозоната функционира като междуправителствено споразумение, а не като страна. Германците видяха този проблем още в самото начало, французите обаче - не.

Най-важната политическа центробежна сила остават острите разногласия за това къде точно е грешката и какво трябва да се направи, за да може тя да бъде коригирана. В частност германското виждане е, че кризата отразява липсата на фискална дисциплина. Други настояват и то с право, че проблемите се крият в прекомерното кредитиране, разликите в конкурентоспособността и външните дисбаланси.

Основният политически мотив в подкрепа на съюза е идеята за обединена Европа, както и огромните инвестиции от страна на европейския политически елит в този проект.

Този изключително важен аспект често е подценяван от чуждестранните наблюдатели. За Германия, най-важната страна в еврозоната, съюзът е финален акорд на интеграционен процес, който доведе до стабилност и просперитет след катастрофите от първата половина на 20 век. Залогът за основните европейски страни също е висок.

От икономическа гледна точка малцина вярват, че завръщането към националните валути е решение, тъй като евентуална девалвация в проблемните страни вероятно ще доведе единствено до хиперинфлация.