Финансовите репресии - новата глобална реалност

Интервенциите на ЕЦБ

Между май 2010 г. и март 2011 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) закупи гръцки, ирландски и португалски ДЦК на стойност 76 млрд. евро – около 12% от комбинирания държавен дълг на трите страни.

На практика централните банки се превърнаха в дори още по-основни играчи на облигационните пазари, вероятно за неограничен период от време.

Междувременно страхът от поскъпване на валутите кара централните банки на много развиващи се страни да изкупуват големи количества щатски (и все по-често европейски) ДЦК. Това означава, че облигационните пазари са все по-гъсто населени от „не-пазарни играчи“, а въпросът доколко цената на облигациите в съответствие с рисковите им профили е реална остава висящ - типична черта на финансово репресионните системи.

Съвременни финансови репресии 2008 г. - 2012 г.

Развитите икономики са изправени пред общото предизвикателство да намерят купувачи за огромните си дългове. Мащабните интервенции на облигационните пазари от страна на централните банки играят несъмнена роля за ниските нива на реалните лихви. В допълнение новите правила за капиталова адекватност, известни като Базел III, предполагат преференциално третиране на правителствените дългове в балансите на банките.

Други методи за създаване или разширяване на търсенето на правителствени ДЦК може да са дори още по-директни. В дните на финансовата криза, например, британските банки бяха задължени да заделят значителен процент от инвестиционните си портфейли за британски ДЦК. Подобно нещо се случва и с гръцките, ирландските и португалските банки.

Случаи в които държавни облигации са „поставяни“ при по-ниски от пазарните лихви в пенсионни фондове и други зависими от държавата финансови институции са факт в няколко европейски страни.

Неотдавна Испания въведе форма на индиректен лимит върху лихвите по банковите депозити.

Конкретните мотиви зад тази стъпка не са напълно ясни, но докато банковите депозити мигрират от страните от периферията на еврозоната към Германия и Скандинавия, изискванията за извършване на подобни трансфери продължават да нарастват. Въпреки че част от тези изисквания наистина са мотивирани от желанието на правителствата да се справят с прането на пари и укриването на данъци, в някои случаи мерките представляват форма на административен капиталов контрол.

Подобни тенденции се наблюдават и в Източна Европа. Пенсионната реформа проведена през пролетта на 2011 г. в Полша е критикувана от Конфедерацията на полските работодатели, според които законът има за цел да замаскира част от държавния дълг, като позволи на правителството да сложи ръка на пенсионните фондове, прехвърляйки отговорността за действията си на своите приемници.

Унгария пък директно национализира пенсионните си фондове, като изключи цената на реформата от статистиката за публичния си дълг. В България се случва нещо подобно.

Изправени пред исторически пропорции на частните и публични дългове, политиците ще бъдат обсебени от желанието да ги понижат до устойчиви нива.

В тази светлина финансови репресии, прикрити зад различни маски, ще се превърнат в предпочитана стратегия и част от глобалната финансова реалност за дълго време.