Аргументите в подкрепа на „отварянето“ са тясно свързани с вътрешните реформи. То не може да се случи преди вътрешното реформиране на системата, която в момента е силно регулирана. Ако „отварянето“ се случи сега, това е перфектната рецепта за бедствие, с което китайските политици са съвършено наясно, коментира Улф. Ето защо свободната конвертируемост на юана е предвидена за по-далечното и неопределено бъдеще.
Динамичните финансови пазари са основен елемент във всяка икономика, която желае да поддържа висок растеж и да си съперничи с богатите страни по отношение на производителността, което Китай със сигурност се стреми да направи, посочва още Улф.
Финансовата система на Китай в момента не допринася за желания модел на развитие. Тя обаче е толкова дълбоко вкоренена в икономиката, че реформата заплашва страната и политически, и икономически. Основният въпрос е дали изобщо тази програма е възможна за политическо осъществяване, отбелязва Улф, като допълва, че това със сигурност ще забави процеса.
Предполага се, че освобождаването на големи изходящи капиталови потоци през следващите пет години частично ще замести акумулирането на огромни валутни резерви. Ако това обаче стане в условията на вдигане на реалните лихвени проценти, спестяванията на Китай и излишъците по текущата сметка може би ще „експлоадират“, което ще предизвика външни дисбаланси, смята Улф.
Според него именно това подчертава важният дял на света за осъществяването на реформата на китайската финансова система.
Брутните спестявания на Китай възлизат на около 3 трлн. долара годишно, което с 50% повече от брутните спестявания на САЩ. Пълната интеграция на тези средства ще има огромни глобални последствия.
И в момента китайските финансови институции са огромни, а в следващото десетилетие се очаква те да станат най-големите в света. Необходимо е само да си припомним финансовата интеграция на Япония през 80-те години, за да осъзнаем опасностите, предупреждава Мартин Улф, като допълва, че трябва да сме изключително доволни от предпазливостта на китайските политици.
Светът има огромен интерес от промяната на икономиката на Китай и по-балансираният й растеж. Светът има и паралелен интерес от начина на управление на вътрешните реформи в страната и „отварянето“ на финансовата система.
Целият спектър от политики трябва да бъде координиран, особено тези, отнасящи се до финансовата регулация, монетарната политика и валутните режими, категоричен е Улф. Ако това бъде изпълнено добре, то днешната криза вероятно няма да бъде последвана от криза в Китай през 20-те или 30-те години на настоящия век. Ако обаче реформата се осъществи лошо, то ефектът ще бъде опустошителен не само за Китай, предупреждава анализаторът.
Според него сега е моментът за задълбочено обсъждане на реформите в Китай и как те биха отговорили на глобалните нужди, тъй като политиката на Пекин не засяга само китайците.
преди 12 години ""Брутните спестявания на Китай възлизат на около 3 трлн. долара годишно, което с 50% повече от брутните спестявания на САЩ. Пълната интеграция на тези средства ще има огромни глобални последствия."" Експанзията на Китай, ще завърши зле за самите китайци. Старите икономики ще оцелеят, но китайската ще се срине. Преди да развият вътрешното потребление и да покачат стандарта на живота не бива да пипат нищо във финансите според моето скромно мнение. Защо да не инвестират спестяванията в собствената си икономика и стандарт на живот? Те практически изнасят своя труд на безценица, а какво получават насреща? Хартия.Поддържането на нисък курс на собствената валута е равносилно на субсидиран износ, на облагане с данък труда, защото капиталът си взема своето. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не само зависят от външни пазари , а всички стоки които произвеждат не са нещо без което някой да не може да просъществува - 3 години например.Как ще си поддържат икономиката и от какво правителство и лидери зависи нямам идея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години трудно ще е да предотвратят сътресения, но могат да бъдат по-малки.Основния проблем на Китай е ниското вътрешно потребление. Заради него те остават силно зависими от външните пазари, а и самите китайци си остават бедни въпреки привидния просперитет на станата.Разбира се всичко зависи от качествата на новите им лидери, които ще дойдат таи и другата година. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Знам ли? Никога не е толкова зле, че да не може да стане още по-зле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Интересна гледна точка. Какво ли си мислят в МВФ и Световната банка по въпроса? След като в доклад от 400 страници се скъсаха да призовават Пекин да либерализира финансовите си пазари! отговор Сигнализирай за неуместен коментар