Десет мита за батака в еврозоната

7. Сделката по спасяването на Португалия и преструктурирането на дълговете й я извадиха от кризисната ситуация

Ако може да повярвате на това, то ще повярвате на всичко. В момента Гърция успешно натиска за по-ниски лихви по дълга и преструктуриране на задълженията към частните кредитори, вероятно същото ще направи и Португалия.

Не е изненадващо, че вътрешният натиск в Португалия към правителството за натуск върху кредиторите, подобен на този, осъществен от Гърция, се засилва.

8. Автоматичното кредитиране от ЕЦБ чрез системата Target-2 на страните, от които изтичат капитали, може да донесе загуби на немските данъкоплатци и това прави Германия по-млако склонна да откликне на исканията на Гърция за още пари

Всъщност вярно е точно обратното. Балансите по Target 2 - потенциалните загуби, които трябва да се поделят от централните банки чрез Евроситемата на централните банки - биха довели до загуби за данъкоплаците, само ако еврозоната се разпадне. Така че натискът върху Германия е това да не се случва.

9. Износът на Германия за периферията на еврозоната ще се възстанови

Всъщност периферията става все по-индиферентна към немския износ. За първите девет месеца на 2011 година износът на Германия за Гърция бе 3,9 млрд. евро, за Ирландия 3,2 млрд. евро, за Португалия 5,4 млрд. евро, а за Испания - 26,5 млрд. евро.

Ако погледнем страните, които жадно поглъщат немски износ, цифрите са далеч по-големи – за същия период към Полша износът е 33,1 млрд. евро, за Русия - 25,7 млрд. евро, за Турция - 15,4 млрд. евро, а за Китай – 47,8 млрд. евро.

Каквото и да се случи в еврозоната, тази тенденция по всяка вероятност ще се запази.

10. Веднъж като получат парите, гърците ще станат послушни

Това е малко вероятно. Както вече клиширано се казва, германците и другите кредитори просто печелят време. Убеждението, изразено през октомври 2011 година от Юрген Щарк, вече бивш член на ръководството на ЕЦБ, че „гърците смятат, че каквото и да правят, ще получат пари“, може и да се окаже погрешно.

Кредиторите на Атина стават все по-твърди. Голяма част от новия спасителен пакет няма да отиде в Гърция, а директно при частните кредитори. Много от исканията и условията, поставени от Гърция, вероятно няма да бъдат изпълнени.

Колкото по-дълго продължи настоящата патова ситуация, толкова повече кредитори ще бъдат готови да приемат банкрут на Гърция и излизане от еврозоната. Всеки се опитва да печели време. В дългата сага около бъдещето на еврозоната предстоят още много вълнения и драми.