Заради анемичния ръст на вътрешното потребление единственият шанс на САЩ да се доближат до историческата линия на икономическия си ръст е свиването на огромния търговски дефицит. Но през 2012 година преследването на положително салдо от търговията може да се окаже доста трудно поради няколко причини.
- Доларът ще трябва да се обезцени, което звучи невероятно поради факта, че много централни банки са последвали американския Федерален резерв във вливането на ликвидност, както и че еврото вероятно ще остане под натиск. Освен това Китай и останалите развиващи се страни се намесват агресивно на валутния пазар, опитвайки се да предпазят валутите си от прекалено бързо поскъпване.
- По-слабият ръст на много от развитите икономики - Китай и развиващите се страни ще ограничат търсенето на износните стоки на САЩ.
- Цените на петрола вероятно ще останат повишени с оглед геополитическите рискове в Близкия Изток, а това ще остави сметките за внос на петрол в САЩ високи.
Слабо вероятно е американските политици да се притекат на помощ. Напротив, очакват се сериозни проблеми с бюджета и политически маневри заради предстоящите през ноември президентски избори. Заради тях управляващите едва ли ще вземат мерки срещу дългосрочните фискални проблеми на страната.
С оглед негативните перспективи пред икономическия растеж на САЩ Федералният резерв вероятно ще прибегне до нова програма за вливане на ликвидност. Централната банка обаче е поставена под политически натиск и действията й хем ще бъдат недостатъчни, хем твърде закъснели, за да помогнат значително на икономиката. При това сред ръководителите на Фед има малка група, която се противопоставя на нови мерки за стимулиране на пазарите.
Във всички случаи монетарната политика на Фед може да бъде насочена само към решаване на проблеми с ликвидността, а сами по себе си банките имат достатъчно голямо количество пари.
Най-важното е, че САЩ, както и много други от развитите страни, се намират в началото на цикъл по намаляване на ливъриджа. Рецесия, предизвикана от твърде много дълг и ливъридж (първо в частния, а след това и в държавния сектор) ще изисква дълъг период от по-малки разходи и повече спестявания. Поради тази причина настоящата година няма да е по-различна от миналата, тъй като намаляването на ливъриджа в публичния сектор едва сега започва.
Накрая Рубини посочва и други рискове, които биха направили инвеститорите, фирмите и потребителите свръх бдителни. Те касаят еврозоната, където има опасност от преструктуриране на дългове и дори по-лошо – от разпадане на валутния съюз, както и САЩ, където предстоят президенски избори.
Геополитически рискове като Арабската пролет, напрежението около Иран, нестабилността в Афганистан и Пакистан, новото управление в Северна Корея, политиката на Китай също не са за пренебрегване, смята икономистът.
Заради всички тези малки и големи опасности бизнесът, инвеститорите и потребителите имат големи стимули да изчакват. Проблемът, разбира се, е че когато достатъчно голям брой хора чакат, а не действат, те само засилват рисковете, от които се стремят да избягат, заключава Рубини.