2011 година ще бъде запомнена като момент, в който дори вечните оптимисти – американците, започнаха да показват отчаяние. Преди време президентът Джон Кенеди бе казал – приливната вълна повдига всички лодки. Сега обаче, при отлива, американците не само виждат, че онези с големите яхти отплуват надалеч, ами и че много от малките лодки са натрошени на парчета от вълните.
Така характеризира случващото се в икономиката американският икономист Джоузеф Стиглиц, преподавател в университета Колумбия и Нобелов лауреат по икономика в свое есе.
В краткия момент, когато приливът идваше, милиони хора повярваха, че може би имат шанс да осъществят „американската мечта”. Сега тези мечти се изпаряват, пише Стиглиц.
До 2011 година спестяванията на онези, които изгубиха работата си през 2008 и 2009 година се стопиха. Чековете с помощи за безработица вече не са достъпни за тях. А заглавията по медиите, че в САЩ отново се откриват работни места не означават нищо за 50-годишните американци, които имат минимален шанс някога отново да си намерят работа.
На практика хората на средна възраст, които са си мислели, че ще бъдат безработни за няколко месеца, осъзнават истината, че на практика са били насилствено пенсионирани. Младите хора, които завършват колежи с дългове за десетки или стотици хиляди долари също не могат да намерят никаква работа.
Онези, които са се пренесли да живеят при приятели или роднини, на практика са станали бездомни. Къщите, закупени по време на бума все още са на пазара или пък са продадени със сериозна загуба. Над седем милиона американски семейства са изгубили домовете си.
Тежките последствия от финансовия бум на предишното десетилетие се усещат с пълна сила и в Европа. Треската около Гърция и стремежите на някои други страни да съкращават разходи ще вземат своята дан тази година.
Кризата пропълзя към Италия. Безработицата в Испания, която не е падала в близост до 20% от началото на рецесията, продължава да расте. Доскоро немислимото – краят на еврото, започна да изглежда като съвсем реален сценарий.
Тази година вероятно ще бъде дори по-лоша от предишната.
Възможно е, разбира се, САЩ да решат политическите си проблеми и най-накрая да приемат правилния пакет от стимули, с който безработицата да бъде върната до 6-7 на сто (прекалено е да се надяваме тя да падне до предкризисните нива от 4-5 на сто).
Това обаче изглежда толкова невероятно, колкото в Европа да осъзнаят, че единствено рязането на разходи няма да реши проблемите. По-вероятно е орязването на разходи само да ускори икономическия спад. Без растеж дълговата криза само ще се влошава.
преди 12 години При своите досегашни анализи американският икономист г-н Джоузеф Стиглиц допуска слабост като не отчита различните качества на Незлатни, спрямо тези при Златни пари.Той е с мълчаливо поведения спрямо сегашно непълноценно държавно финансово управление (ДФУ), изразяващо се: при употреба на Незлатни пари продължава приложение на наследен стар, от време със Златни пари НЕПРИГОДЕН за стопанство с Незлатни пари начин на ДФУ.Наличието на този държавен финансов недъг е особено важната причина за стопанска криза в САЩ.До 24 часа след премахване на финансовата грешка чрез усъвършенстване на американско ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство със сегашния незлатен долар - кризата в САЩ успешно ще се неутрализира. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Политиката на една държава трябва да е гъвкава и да се наглася към промените. Първоначалното въвеждане на плоския данък беше с идеята да има справедливост и да се дадът повече пари на богатите, които да инвестират. Понеже сме в криза, олигарсите не предприемат инвестиции, а или пазят парите или ги изнасят към централите си в чужбина. Адекватната политика на страната би била да се промени данъчното облагане, както при ДДС, така и при ДОД - да има диференцирани ставки. Да могат парите, които се изнасят да останат вътре в страна и да се завъртят, което ще генерира потребление, заетост, производство, ръст на икономиката като цяло. Фирмите не искат толкова ниски данъци, колкото по-високо потребление. Дори данъците да са малко по-високи за тях, ръста от потреблението ще го компенсира. В икономиката има определено количество пари. Ролята на държавата е да го разпредели оптимално и да се върти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Казано направо - страните на демокрацията и гражданските права се превръщат в страни на кастите и корпоративните права. Гражданите се превръщат в трудов ресурс и електорат. Нова кръгче в спиралата на обществената промяна, чиито движещи сили са в програмирания манталитет и ценности. САЩ може да изберат пътя на ниските лихви и стимулите, защото доларът, като международна валута, е подпрян върху много по-широка база от еврото. Тази разлика предопределя подхода, тъй като при съотносимо финансово стимулиране, инфлацията в ЕС ще е с пъти по-голяма от тази в САЩ. Другата разлика е, че САЩ продължават да са водеща военна и политическа сила, и могат да "убеждават" държавите от ЕС да "съдействат" финансово и военно в операции от американски и британски интерес. В същото време ЕС, с изключение на ВБ, не може да търси почти безплатна помощ от САЩ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години отличен Стиглиц както обикновено - сега въпросът е дали банкерите или иконмиките на цели държави ??? ако има съкращавене на държамни разходи значи банкерите печелят за сметка на икономиката на съотвент държава която ще изпадне в тежка криза за необразованите - не забравяйте че в БВП влизат и държавните разходи - даже 20 % от от БВП - та на Амреика идва от правителствени харчове отговор Сигнализирай за неуместен коментар