През март 2011 година опустошителното земетресение, цунамито и ядрената катастрофа, които удариха Япония, предизвикаха спиране на производството на ключови компоненти, от които зависеха много вериги на доставките по света. Внезапното изчезване на тези ключови компоненти предизвика преосмисляне на модела, по който работят тези вериги на доставки.
Важният въпрос е, че на такава уязвимост е податлив не само производственият сектор. Финансовата индустрия също пострада заради разрушаване на нейната „верига за доставки” на фона на кредитната криза, пише Андрю Шънг, главен консултант на банковия надзор в Китай и бивш ръководител на борсата за ценни книжа и фючърси в Хонконг, в публикация за Project Syndicate.
Фалитът на Lehman Brothers през 2008 година не само разтресе финансовите пазари, а и доведе до замръзване на глобалната търговия, тъй като големите банки отказваха да се кредитират заради страховете от нови фалити.
Простата банкова система от миналото – онази, базирана на привличането на депозити и насочването им към кредитиране на нуждаещите се кредитополучатели, бе еволюирала в много сложна и глобална верига на доставки, криеща рискове от разрушения, съпоставими с тези, които видяхме миналата пролет в Япония.
Веригата на доставките във финансовия сектор, както и тази в производството, притежават три общи черти – архитектура, механизъм за обратна връзка и процедури, като силата и ефективността на тези вериги зависят от начина, по който тези компоненти си взаимодействат.
В днешната финансова архитектура, както и при други вериги на доставките, има тенденция независимите мрежи да се концентрират в мощни центрове. Един пример – Лондон и Ню Йорк доминират света на международните финанси, а едва 22 банки формират около 90% от цялата търговия с валути в света.
Подобни концентрации са изключително ефективни, но освен това допринасят за натрупването на по-големи системни рискове. Причината е проста – при колапс на един от тези центрове, цялата система може да се срине.
Отворените механизми за обратна връзка гарантират способността на веригата на доставките да реагира на променящата се среда, но в случая на финансовите услуги е възможно натрупването на шокове до момент, в който цялата система гръмва.
преди 12 години Един пример за трансформация, която трябва да се случи е връщане към персоналното-консултативно банкиране (където банкерът изгражда връзка с клиента си) от популярното напоследък транзакционно (където банкерът просто предоставя финансови услуги с различни параметри). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Това, което четем тук е вече история! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар