Пет капана пред спасителите на еврото

Европа продължава да няма икономическо правителство, но има огромни дисбаланси

Третата слабост на решенията за еврото е в областта на сътрудничеството на държавите от еврозоната в икономическа политика. Големите дългове на повечето държави от еврозоната не са единственият проблем на единната валута.

Еврозоната страда не само от твърде малко обща дисциплина, но най-вече защото не е налице ефективно общо икономическо управление. Наистина, страните от еврозоната потвърждават ангажимента си за обща икономическа политика.

За тази цел те ще правят най-малко по две срещи на върха годишно. Европейската комисия трябва в бъдеще да одобрява проектобюджетите на държавите-членки, преди те да бъдат гласувани от парламентите им и да ги отхвърли, ако те противоречат на Пакта за стабилност. Истински отговор на най-големия проблем на еврозоната - икономическите дисбаланси, обаче все още няма.

Защото много от страните, които се намират сега в беда, не са нарушили критериите за дефицит. Точно обратното, Испания и Ирландия са абсолютен образец на фискалната дисциплина. Това обаче не им е помогнало много. Грешникът по отношение на дефицита Германия и днес стои икономически много по-добре.

Причината е, че икономическите дисбаланси в еврозоната по отношение на конкурентоспособността и износа не се отразяват веднага и автоматично в националните бюджети, а по-скоро намират отражение в текущата сметка на страните.

Държави с ниска конкурентоспособност, като Испания например, натрупват в дългосрочен дълг задължения спрямо чужбина, защото те внасят повече, отколкото изнасят. Ако дългът стане твърде висок, той се превръща заплаха за финансовата стабилност на страната и по този начин – на цялата еврозона.

Това развитие не се отразява задължително в държавните бюджети: висок външен дълг може да натрупва и частният сектор и по този начин накрая да дестабилизира страната, когато тя бъде принудена да се намеси за спасяване на икономиката.

Примерите Испания и Ирландия доказват това по категоричен начин. В двете страни първоначално частният сектор задлъжня заради безпрецедентен бум в сектора на недвижимите имоти, който впоследствие се оказа спукан балон.

Заради финансовата криза и спасяването на банките след това дълговете на частния сектор се превърнаха в държавни дългове. Ако в своя стремеж за спасение на единната валута страните от зоната се ограничат само върху бюджетната дисциплина на държавите, те няма да засегнат проблема с тези дисбаланси пряко, а косвено. Това повдига въпроса дали директният път няма да бъде по-ефективен.