Пет капана пред спасителите на еврото

Санкциите срещу „грешниците“ са твърде меки

И вторият основен елемент на предлаганата нова бюджетна дисциплина е със значителни слабости. Досега Пактът за стабилност предвиждаше, че държавите не могат да задлъжняват с повече от три процента от годишното си икономическо постижение и общият размер на дълга не биваше да надвишава повече от 60 на сто от БВП.

Тези правила обаче са само на хартия. Почти нито една страна не ги спазва, а и дори Германия е нарушила пакта под управлението на сегашната коалиция на няколко пъти. В момента само 5 от 17-те страни в еврозоната имат задлъжнялост, по-ниска от 60 на сто от БВП: Финландия (48,3 процента), Словакия (41 процента), Словения (38,8 процента), Люксембург (19,1 процента) и Естония (6,7 процента).

„Там, където днес имаме референтни стойности, в бъдеще се нуждаем от правно обвързвани ограничения", каза Ангела Меркел в петък в изслушване пред Бундестага. Вече не трябва да има пространство за политическо маневриране, когато се решава дали тези ограничения са били нарушени, или не: „Трябва да има реални автоматизми. Само тогава доверието, което е било наранявано 60 пъти, ще може да бъде възстановено“.

Проблемът сега е, че и с новите правила за стабилност в тази насока не се отчита голям напредък. Наистина в бъдеще ЕК ще може автоматично да налага санкции при неспазване на пакта, вместо, както досега, да чака за това да гласуват всички страни на ЕС.

Но финансовите министри имат възможност с квалифицирано мнозинство (повече от 50% от възможните 17 гласа) да стопират наказанието. Страни, срещу които заради твърде висока новозадлъжнялост тече разследване, ще бъдат задължени да се присъединят към програма за реформи и намаляване на дефицита към ЕК и Съвета на Европа.

Така се оказва, че и в бъдеще няма да има тежки санкции, с които може да бъде налагано спазването на правилата за дълга. Предвидените санкции не функционират автоматично в действителност и в най-добрия случай може да ги наречем „меки“. 

Защото колко голямо трябва да бъде мнозинството, с което държавите ще могат да избегнат процедурата при прекомерен дефицит, остава отворен въпрос. Така че продължава да съществува възможността коалиция от големи страни като Германия, Франция и Италия да възпрепятства налагането на санкции срещу грешниците в дефицита, въпреки че тези санкции би трябвало да се налагат „автоматично“ и да не зависят от политическата воля  на правителствата, както през 2003 г., когато финансовите министри от ЕС спряха налагането на санцкии срещу Германия, въпреки че тя надвиши границата на дълга.