Пет капана пред спасителите на еврото

По принцип то би трябвало да донесе успокоение на инвеститорите, защото в бъдеще всички страни ще трябва не само да обещаят, че ще намалят задълженията си, но и ще вградят това обещание в конституциите си. Политическите обещания лесно може да бъдат нарушени, конституциите обаче – не. Или поне такива са надеждите на солидните държави.

Но един внимателен поглед в договореностите разкрива, че тези надежди са по-скоро само пожелания. В сегашното си положение спирачката на дълга съдържа редица вратички. Защото евространите искат да създадат и правила за т. нар. структурен дефицит – при извънредни обстоятелства и слаба конюнктура ще могат да правят и по-високи дефицити до максимално 3% от БВП.

Тоест, членките на зоната си определят граница, но същевременно си  влагат и изключение, което им позволява заобикалянето й и в съмнителни случаи.

Така Европа следва примера на Германия – в чл. 115 на Конституцията вече е залегнало такова ограничение. Но и тук, в случай на „различно от нормалното конюнктурно развитие“ горната граница може да не се спази. Освен това в Германия структурният дефицит не бива да надвишава 0,35% от БВП, а не 0,5%, каквато е границата според новото европейско споразумение.

Освен това не е ясно от кога ще влязат в сила новите споразумения. И в Германия това няма да се случи скоро – за държавата заложеното в момента в конституцията задължение влиза в сила от 2016 г., а за провинциите – от 2020 г.

Как точно ще се прилага правилото всяка държава ще решава сама. Решено е това ограничение да залегне в конституциите, или „на същото равнище“, като на държавите им остава доста голямо пространство за маневри, а от това страда надеждността на правилото. При надминаване на границата от 0,5% в сила трябва да влезе „автоматичен корективен механизъм“. Как ще изгледа той също не е ясно.

Според плановете на спасителите на еврото всяка държава трябва да определи процедурата на механизма за корекция, въпреки че Европейската комисия ще дава насоки. Съдът на европейската общност ще контролира изпълнението, но по принцип и всяка държава може да определя какво да й се случи, ако наруши дълговата граница. Най-малкото обаче в бъдеще тя ще е задължена да се включва в програма на Европейската комисия, в която необходимите структурни реформи са ясно определени.

И сега идва и вторият проблем: новият съюз на стабилността боледува не само от меки правила, но и от половинчати мерки, с които те трябва да бъдат прилагани.