Наричат го данъка на Робин Худ – малка такса върху финансовите транзакции, която ще взима пари от банките и ще ги дава на бедните.
Както легендата за митичния герой от Шеруудската гора, идеята за данъка завладява въображението на хората, пише New York Times.
Разпалвана от популисткия гняв към банкерите и глада на правителствата за допълнително финансиране, идеята за данъка върху търговията с акции, облигации и други финансови инструменти е привлякла цяла палитра влиятелни застъпници, включително лидерите на Франция и Германия, милиардерите-филантропи Бил Гейтс и Джордж Сорос, бившия американски вицепрезидент Ал Гор, защитника на правата на потребителите Ралф Нейдър, Папа Бенедикт XVI и архиепископа на Кентърбъри.
„Всички сме съгласни, че данъкът върху финансовите транзакции е правилното решение, отразяващо нашето разбиране, че финансовите пазари трябва да внесат своята лепта за възстановяването на икономиките“, заяви неотдавна германският канцлер Ангела Меркел.
В неделя новият италиански премиер Марио Монти обяви намерението си да наложи данък върху определени финансови транзакции като част от цялостно решение на бюджетните проблеми на страната. Той подкрепи и идеята за общ европейски данък върху финансовите транзакции.
Ако европейските лидери успеят да приложат план, който да успокои пазарите, те ще са в по-добра позиция да наложат данъка, посочват анализатори.
„Идеята за данъка е набрала инерция“, казва Саймън Тилфорд, главен икономист на Центъра за европейски реформи (CER) в Лондон. „Ако тенденцията се запази, вероятно ще се опитат да го въведат“.
Данъкът на Робин Худ се превърна в крайъгълен камък на реториката на синдикати, на правителствени организации и движението "Окупирай Уолстрийт", което вижда в идеята начин да се вземат пари от единия процент богати, за да се помогне на 99-те процента бедни.
Миналия месец хиляди демонстранти, включително стотици в костюми на Робин Худ, носещи лъкове, стрели и светло зелени шапчици, се събраха в Южна Франция, за да поискат от лидерите на страните от Г-20 да направят повече за бедните и да приемат данъка върху финансовите транзакции.
преди 12 години Здравейте vinsa,Ако има някакъв спор, то той се касае за намиране на верен отговор на въпроса:Съответното запазено старо, от време със Златни пари държавно финансова управление (ДФУ):(1) съответстваили(2) НЕ СЪОТВЕТСТВАна качества на ползвани Незлатни пари?Възможни са два отговора: Теза 1 или 2.Къде е истината?Постигнатите при изследването резултати доказват - вярна е Теза 2.Именно НЕГОДНОСТТА на запазения стар, от време със Златни пари начин на ДФУ за приложение при стопанство с Незлатни пари е особено важната причина за развитие на стопанска криза.Вече се знае - необходимо и достатъчно е причината (Грешката на Джон Лоу) да се прекрати и днешната стопанска криза в съответна страна ще е успешно премахната.С поздрави,Иван Митев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години този болен мозък пак почна да си дрънка простотиите, спри се ве човек, никой не те разбира кви ги дрънкаш, или всички са толкоз *** че не могат да те разберат ко искаш да кажеш или ти не се изразяваш добре, или си луд. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Данъкът върху финансовите транзакции, както всеки държавен данък не е полезен и не бива да е налично негово прилагане.През 2011 г. проблемът при еврото е, че се ползва при условия на държавно финансово управление, което е негодно за евро и поради това (за достатъчно време) се развива стопанска криза.Процесът, който сега се развива в Европа е изяснен от теоретична гледна точка и е проверен в живота. Необходимо и достатъчно е причината (Грешката на Джон Лоу) да се прекрати и стопанската криза през 2011 г. ще е успешно премахната. При условия на стопанство с Незлатни пари, без преустановяване на откритата държавна финансова непълноценност ("Грешката на Джон Лоу") не е възможно успешно обществено развитие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар