Тази погрешна преценка обаче може да изиграе лоша шега. Репутацията на Германия в Европа отслабва, политическото напрежение в обхванатите от кризата страни расте, а все по-вероятното разпадане на еврозоната застрашава германската икономика и не на последно място германските банки и износ.
САЩ се научиха, че трябва да поемат своята отговорност за стабилността на световната икономика по трудния начин. Втората световна война беше едно от последствията на кризата от 30-те години, което можеше да бъде предотвратено.
След като не успяха да стабилизират световната икономическа система в началото на 30-те години, до 1945 г. САЩ научиха, че единствено икономическото сътрудничество може да доведе до един по-мирен и проспериращ свят.
Чрез плана Маршал и отварянето на американските пазари за европейските стоки САЩ позволиха на Европа отново да изгради разрушената си икономика. Междувременно щатските износители спечелиха от гладната за инвестиции и продукти Европа.
До началото на 70-те години САЩ управляваха международната търговия и световната валутна система (валутната система от Бретън Удс), гарантирайки икономически просперитет и свободен пазар - ключови предпоставки за социалната демокрация.
Германските политици и общество трябва да се поучат от историята. Солидарността с обхванатите от кризата страни е в дългосрочен интерес на Германия. Германското правителство трябва да спре да злоупотребява с влиянието си, като диктува политики водещи до икономически спад в други страни.
Алтернативата на това е стагнация и нарастващо напрежение между европейските страни. Присъдата остава в сила – тези които не са склонни да се поучат от историята, рано или късно я повтарят.