Воден риск – горещи точки
Над 1 млрд. души нямат достъп до чиста питейна вода, а над 2 млрд. живеят без подходяща канализация, което води до смъртта на 5 млн. души годишно, предимно деца, от пренасяни чрез замърсена вода болести, които могат да бъдат предотвратени, казва Ренър.
Едва 8% от запасите от сладка вода на планетата отиват за домашно потребление, докато около 70% се използват за напояване и 22% в индустрията, посочва Дженкинсън.
Сушите и недостатъчните валежи допринасят за т. нар. „воден риск“, заедно с наводненията и замърсяването.
Сред горещите точки с висок воден риск, отчетени от онлайн атласа на World Resources Institute's Aqueduct, са басейнът Мъри-Дарлинг в Австралия, басейнът на река Колорадо в югозападните щати, басейнът Ориндж-Сенку, покриващ части от Южна Африка, Ботсуана и Намибия и цялата територия на Лесото, както и басейните на Яндзъ и Хуанхъ в Китай.
Това, което е необходимо, по думите на Дженкинсън, е интегрирано управление на водните ресурси, което взема предвид кой от каква вода се нуждае, както и къде и как да я използва най-ефективно.
„Водата бързо ще се превърне в ограничаващ фактор още по наше време“, споделя Ралф Ебъртс, изпълнителен вицепрезидент на Black & Veatch, инженерна компания за 2,3 млрд. долара, която проектира водни системи и развива дейност в над 100 страни.
Той посочва, че вижда „пренареждане на приоритетите“, за да се разрешат предизвикателствата с водата, породени от променящия се климат и растящата урбанизация.
Компанията на Ебъртс не е изключение. Недостигът на вода и водният натиск – за какъвто говорим, когато търсенето на вода надхвърля предлагането или лошото й качество ограничава употребата, вече са засегнали бизнеса, зависим от водата, и веригите на доставки в Русия, Китай и южните райони на САЩ.
Инвеститорите обръщат внимание на проблема