Еврокризата превръща Фед в банка на последната надежда

Инвеститорите се оттеглят поради опасенията, че банките ще претърпят сериозни загуби, в случай че страна от еврозоната като Гърция фалира. Европейската дългова криза генерира кредитен риск за банките от региона в размер на 300 млрд. евро, се казва в изявление на Международния валутен фонд (МВФ) от миналата седмица.

На фона на неуспешните опити на европейските лидери да овладеят дълговата криза, доларът е на път да отбележи най-силния месечен ръст спрямо еврото от ноември миналата година.

На 27 септември London Interbank Offered Rate, при който банките могат да получат тримесечни заеми в долари, се повиши за 13-ти пореден ден до 0,36522% от 0,36278% във понеделник, разкриват данни на Британската асоциация на банкерите (BBA).

На 15 септември Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще координира с Фед и останалите централни банки предоставянето на тримесечни доларови заеми на банките, за да гарантира, че ще останат ликвидни до края на годината. Фед не поема кредитен риск или риск, свързан с обменния курс по суап линиите, тъй като насрещна страна по сделката е базираната във Франкфурт ЕЦБ.

Към 21 септември висящите суапове на Фед с чуждестранни централни банки са възлизали на 575 млн. долара, разкриват данни на институцията. По-рано същия месец ЕЦБ предостави при 7-дневни транзакции сходна сума на две банки от еврозоната. Първото предлагане на тримесечни доларови заеми ще стартира на 12 октомври.

Фед осигурява ключов „таван“ за флуктуациите на ликвидността и това позволява на инвеститорите да избягват паниката и да правят разлика между здравословните и проблематичните банки, казва Джеръм Шнайдер, директор краткосрочни стратегии и парични пазари на Pacific Investment Management Co. в Нюпорт Калифорния.

„Това, с което не искате да се сблъсквате, е ситуация, в която ликвидният риск се преплита с риска за платежоспособността“, казва Шнайдер. Суап линиите са „фундаментът, който за момента осигурява този буфер“.

След като по-рано тази година Фед беше критикуван, че след колапса на Lehman Brothers е финансирал чуждестранни институции, включително либийската централна банка, анализатори на Фед в Ню Йорк посочиха, че щатските клонове на чуждестранни банки са били сред най-големите кредитополучатели от дисконтния прозорец на централната банка, тъй като не са разполагали с депозитна база. Прозорецът е най-старият инструмент за извънредно финансиране на институцията. Подкрепата за тези банки е помогнала за задържане на чуждестранните инвестиции в САЩ, допълват анализаторите.

В даден момент през финансовата криза от 2008 – 2009 г. банките от еврозоната и други институции са дължали повече от 350 млрд. долара на фондовете за извънредно финансиране на Фед. В дните на финансовата криза Фед е отпускал на тези институции повече от 100 млрд. долара на ден.

Базираната в Брюксел и Париж Dexia SA е била най-силно задлъжнялата към Фед чуждестранна банка, като към 31 декември 2008 г. е дължала на щатската институция 58,5 млрд. долара. На 18 април 2008 г. BNP Paribas в Париж взима назаем от Фед 29,3 млрд. долара. На 29 септември 2008 г. най-големият американски клиент на Фед, базираната в Ню Йорк Morgan Stanley, е получила от централната банка 107,3 млрд. долара.

„Европейските правителства държат значителни количества щатски облигации, така че защо да не продадат някои от доларовите си активи, за да подкрепят собствените си банки?“, казва Уилям Пул, бивш президент на Федералния резерв в Сейнт Луис.