Джим Роджърс: Някои европейски държави вече са във фалит

Роджърс отписва щатската икономика заради огромните задължения. „Имаме щати, които вече са фалирали, като Калифорния и Илинойс. Сега за това не четем нищо във вестниците, защото всички са вперили поглед в Европа. Но и тук проблемите са големи – в Европа има вече фалирали държави, но политиците не искат да признаят това и продължават да им помагат с още трансфери. Това важи и за банките. Намирам за абсурдно, че работещите усилено австрийци, холандци или немци трябва да помагат на банки, които са сбъркали при отпускането на кредити. Защо някой трябва да плаща за грешките на немска или френска банка? И гърците може да продължават да пият узо на плажа, но не трябва друг да им го плаща“.

Според Роджърс Гърция ще фалира рано или късно. „Не може да продължавате да давате пари на онзи, който продължава да прави грешки и никой да не смее да ги признае. Европа има нужда от едно голямо решение, но не съм сигурен, че политиците са го намерили“.

Как би изглеждало това решение? „Трябва да се разчисти основно. Трябва да допуснем, че много хора ще загубят пари и след това ще може да започнем да градим наново. Трябва да видим кои банки и кои държави са здрави. Гърците няма да могат да харчат вече толкова пари, ирландците също. Много банки ще търпят загуби. Звучи като болезнен процес и наистина е такъв. Но болката ще е по-малка, ако към това се пристъпи сега, а не, ако се продължи по същия начин и в бъдеще. Алтернативата е и през 2012 г. да сме пред същия проблем, и през 2014 г., както и през 2016 г. Всеки път, когато кризата се прояви, ще бъде по-жестока. По някое време пазарът ще прозре реалността и тогава ще настъпи хаос.

Шведите обаче показаха и друг начин. В началото на 90-те години те разделиха банките си на здрави и болни, една болезнена стъпка. Първите години бяха ужасни – банки фалираха, много хора останаха без работа. Но оттогава шведите и скандинавските страни като цяло станаха успешни страни. Това беше работещо решение. Южна Корея избра същия път, Мексико и Русия – също. Всички страни, които приемат болката, ще излязат след това по-силни от кризата“, развива тезата си Роджърс.

Той е убеден, че светът се нуждае от еврото като конкурент на долара. „На хартия еврото е перфектно – голям икономически съюз, незадължнял като САЩ, който няма чак толкова голям дефицит. Но на практика еврото си остава политическо решение и се опасявам, че тъкмо заради политиците то може да не оживее“, казва още Роджърс.