Защо е толкова трудно разпадането на еврозоната

Нещо повече, ще се окаже, че Гърция не може да напусне еврозоната по бърз и безболезнен начин. Ще станем свидетели на масова разпродажба на облигации. Правителството ще трябва да ограничи изтеглянето на капитали от банките, ако не и директно да ги затвори. В същото време капиталовите буфери, които Атина ще се наложи да въведе, ще са в нарушение на договора за ЕС.

Гърция може да се отрече от договорите за задълженията си, сключени на територията на страната. Това обаче няма да е възможно за дълговите споразумения, сключени в чужбина. Като следствие много корпорации ще фалират. Според доклад на UBS само през първата година цената за Гърция ще достигне 40–50% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП).

Разпространението на дълговата криза в други страни от еврозоната ще е неизбежно. Вероятно ще бъдат положени усилия за издигането на защитна стена между напускащата страна и други уязвими членки на еврозоната. Натискът обаче ще бъде огромен, тъй като голяма част от гръцкия дълг е чуждестранен.

След като веднъж страна е напуснала еврозоната, валутните рискове за уязвимите икономики, включително Италия и Испания, ще се окажат дори още по-реални. Нито правителствата, нито корпорациите в тези страни ще могат безпроблемно да продават облигации. Пазарите ще изолират банките, а ЕЦБ ще бъде принудена да отпуска кредити в неограничено количество.

Глобалната взаимосвързаност на банките ще се окаже ужасяваща. По данни на Банката за международни разплащания (BIS), само щатските банки имат експозиция от 478 млрд. долара към Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания.

Напускането на еврозоната дори на малка и слаба страна е плашещо събитие. Какво да кажем ако еврозоната бъде напусната от силна страна като Германия? Юридически въпроси ще възникнат и тук, въпреки че Германия вероятно ще наложи промяна на договора за ЕС в своя полза. Отново ще станем свидетели на масивно пренасочване на капитали, този път обаче към Германия. Излизането на страната от еврозоната ще дестабилизира допълнително жалките останки от валутния съюз и вероятно ще доведе до разпадането му.

Междувременно, Германия ще трябва да се справи със сериозни сътресения, тъй като местните банки ще са понесли загуби от експозицията си към чуждестранни активи, а германският износ ще бъде засегнат от загубата на конкурентоспособност. Според анализатори на UBS, при подобен развой на събитията, само през първата година страна като Германия може да претърпи загуби в размер на 20–25% от своя БВП.

Освен това ако най-голямата икономика в Европа напусне еврото (според сегашното законодателство и самия Европейски съюз), това ще застраши не само единната валута, но и самата структура на следвоенна Европа. Това също така ще изолира Германия и Франция и ще ги ощети стратегически.

Ето защо еврозоната не може да се отрече от миналото си, но е и прекалено травмирана, за да продължи напред. Все пак, самата мисъл за напускане на еврозоната е дестабилизираща.

Европейските политици създадоха еврото и сега трябва да го накарат да проработи. Необходима е агресивна икономическа експанзия в сърцето на еврозоната, която не на последно място може да бъде постигната чрез разхлабване на валутната политика на ЕЦБ и силната подкрепа за страните с нисколиквидни облигационни пазари.

В отделни случи трябва да се прибегне и до преструктуриране на някои дългове.

В дългосрочен план еврозоната се нуждае от значително по-висока степен на фискална консолидация и дисциплина, както и банкова система със значително по-висока капиталова адекватност. Възможно ли е това? Не знаем, но трябва да сме на ясно какво рискуваме, ако не тръгнем в тази посока. На еврозоната може и да не й е приятно да се пържи в тигана, но определено не трябва да скача в огъня, завършва Улф.