Наистина ли може да приемем американските ДЦК като еталон за безрисков актив?

Цената на кредитните деривати, които предлагат застраховка срещу неплатежоспособност по американските държавни облигации, в момента е по-висока от тази по облигациите на над 70 големи компании, а преди пет години беше най-ниската, пише Джилиън Тет във Financial Times.

Едно от най-интересните наблюдения в тази връзка бе направено от Брус Тоузър, старши служител в Crédit Agricole Investment Bank, според когото най-важната последица от това е, че инвеститорите трябва да преосмислят концепцията за „безрисковата“ възвръщаемост, която традиционно се приписва на щатските ДЦК.

В последните десетилетия американските облигации бяха базата, спрямо която се съпоставяше доходността на останалите финансови активи и залегнаха в основата на инвестиционните подходи, какъвто е например Моделът за оценка на капиталовите активи (CAPM – Capital Asset Pricing Model).

Последните развития обаче повдигат следните три въпроса според Тоузър:
1. Наистина ли можем да приемем щатските ДЦК като еталон за безрискова доходност?
2. Приложима ли е изобщо концепцията за безрисковата възвръщаемост днес?
3. Ако не, то какви са последствията тогава за портфейлната теория и CAPM?

По първия въпрос мисля, че трябва да има инвестиционно преосмисляне, посочва Джилиън Тет. Допускането, че САЩ може да фалират по дълга си, изглежда странно. Освен че доларът е световна резервна валута, за да се решат фискалните проблеми на страната, е достатъчен един добре изработен план от страна на политиците.

Точно там обаче е проблемът, пише авторът. Това, което е от значение в САЩ днес, е не икономическата или финансовата волатилност, а преди всичко нарастващата политическа несигурност. Оттук произтече понижаването на американския кредитен рейтинг от S&P (напълно разбираемо по моему) и повишението на цената за застраховка на плащанията по дълга.

Някои, разбира се, биха възразили, че дори на фона на тези опасения САЩ изглеждат по-малко рискови от повечето си конкуренти. Напълно вярно. Съотношението дълг/БВП в Япония клони към 200%. Фискалната ситуация в Германия е по-добра, но е помрачена от сътресенията в еврозоната.

Страна като Швейцария се възприема като сигурно убежище за инвеститорите, но облигационните й пазари са твърде малки, за да предоставят алтернатива на безрисковата инвестиция. А и няма кой знае колко други активи, които да изпълняват функцията на безрисков еталон.

Възможно е да вървим към финансов свят, в който изобщо не съществува безрисков актив. Ако е така, както казва Тоузър, може би сега е времето да осъзнаем, че всички тези модели за оценка на активите, към които финансите на 20. век се придържаха, се нуждаят от преосмисляне.

Толкова лошо ли ще е това? Спред някои – не. В края на краищата, макар теоретичните модели да са съществени в модерния свят, те са винаги до някаква степен имагинерни, какъвто е случаят и с концепцията за безрисковата възвръщаемост.

Ако текущият дебат за американския дълг накара инвеститорите ясно да осъзнаят това - то може да се окаже положително в дългосрочен план. В краткосрочен план обаче загубата на статута на безрисков актив от щатските ДЦК  обърква сериозно инвеститорите. Все пак, никой не обича да губи ценния си компас, когато се намира в толкова несигурна среда, завършва Джилиън Тет.