Цветослав Цачев: Ликвидна криза в света? Не и днес

Каква е кризата? Криза на ликвидността, икономически срив или само сътресение на финансовите пазари? Или комбинация от трите по подобие на 2008 г., пита се Цветослав Цачев, ръководител на отдел Анализи в ИП Елана Трейдинг АД, в блога на посредника?

Ако погледнем цената на златото или на швейцарския франк, отговорът на инвеститорите не се изчерпва само с понятието за криза. Темата за Армагедон обаче е присъща за Холивуд, а не за Уолстрийт. Спекулативната паника днес може да се използва за дългосрочни инвестиции.

Събитията през последните седмици не показват никакви признаци на ликвидна криза. Акциите на банките по света пострадаха значително от разпродажбите, а финансовите форуми се напълниха с експертни мнения за фалита на институции като Bank of America или Citigroup. Акциите им бяха срутени, но приликите с 2008 г. свършват дотук. Финансовата система не се разклати защото доверието на междубанковия пазар се запази. Доказателство е липсата на скок на TED и OIS-спредовете. Графиката показва изменението на TED-спреда от началото на 2008 г. досега, като този път няма съществено покачване дори и спрямо ръста от средата на миналата година.

TED-спредът е разликата (в базисни пунктове - бел. ред.) между лихвата по 3-месечни държавни книжа спрямо междубанковата лихва по 3-месечни доларови депозити. Те обичайно се движат в корелация, но когато има ликвидна криза банките не дават пари на другите институции защото се опасяват от фалит и тогава инвестират само в ДЦК. Очевидно банките днес не се притесняват да дават пари на останалите, нито пък искат по-висока цена за това. А пазарните лихви не чакат събитието да стане факт защото дори слуховете са достатъчни, за да ги качат. Ако са основателни, разбира се.

OIS-спредът е подобен – 3-месечна лихва по междубанкови депозити спрямо лихвен суап на базата на финансиране от Федералния резерв на САЩ (бел. ред. - разликата между тях в процентни пунктове). Това също е индикатор за стреса в банковата система и той не показва никакви сътресения в САЩ. Затова следващата графика разглежда съотношението на двата показателя за Еврозоната. Тоест, EURIBOR и финансирането от ЕЦБ. Тук скокът вече е осезаем и със сигурност индикаторът е най-следеният от ЕЦБ в момента. Повече дори от инфлацията.

Ликвидна криза в САЩ няма. Проблемите с доверието във финансовата система са в Европа, но това се отразява на капиталовия пазар по целия свят. Не очаквам ситуацията да излезе извън контрол защото вече се видя, че с 8 милиарда евро може да се повлияе много на облигационните пазари на Испания и Италия. Но и не мисля, че спокойствието ще се върне много бързо, защото дори и да няма криза на ликвидността, има проблем с платежоспособността.

Отново поглед към първоизточника на борсовия срив – САЩ. Всеки знае за трилионите федерален дълг и за огромните задължения на частния сектор. На облигационния пазар (тоест сред тези, които финансират държавния дълг) няма притеснения. Цените на книжата поскъпнаха и едва ли защото рискът от фалит се е повишил за една седмица. Как стоят нещата с частния сектор? Да припомня, че пирамидата от секюритизирани ипотечни кредити рухна, когато се увеличи процентът на необслужваните заеми.

Данните показват, че процентът на лошите кредити на населението в САЩ е слязъл на предкризисните си равнища през първото тримесечие на 2011 г. Кредитите за търговски и промишлени цели още не са се подобрили до нормални нива за икономически растеж, но са далеч под пиковите стойности. В строителството също се забелязва подобрение, но процентът е много висок, а ситуацията е още по-неприятна при ипотечните кредити. Ключовият момент е подобрението, което гарантира, че банките не изпадат в затруднения.

Проблемът е в тежестта на дълговете. Населението намалява задлъжнялостта си с бързи темпове. Икономическият ефект върху потреблението идва едновременно от повишаване на безработицата и намаляване на кредитирането. Затова възстановяването в САЩ е анемично на фона на големия икономически спад преди това и е чувствително на шок, какъвто е поскъпването на горивата или прекратяването на данъчните стимули.

Следващата графика показва промяната в разходите по обслужване на дълговете на населението като процент от разполагаемия доход. Благодарение на свалянето на лихвите има голямо намаление и на тежестта на дълга от 14% на 11.5% от доходите. Равнището отговаря на средното за 80-те и 90-те години, когато задълженията бяха доста по-малко, но лихвите бяха по-високи.



За криза на платежоспособността може да се говори, когато длъжниците се сблъскат с високи лихви. Това се случва сега с държавните дългове на много страни от Еврозоната, както и с ипотечните заеми в Австралия. Икономическото забавяне в САЩ има съвсем различни аспекти и е много вероятно да спре преди да се превърне в криза. Тогава спадът на Уолстрийт ще си остане само пазарен феномен в рискова икономическа и финансова среда. Щатските банки и големи корпорации с международно присъствие ще се справят с негативните ефекти от сътресенията сега. Те имат отлична оценка, а цените на акциите им отразяват рискове, които не се виждат в балансите им или в повечето икономически новини. Единственото препятствие пред дългосрочните инвестиции е паниката на пазара, която може да изпрати цените още по-надолу без значими новини.