Китайците са бесни на правителството си заради понижаването на рейтинга на САЩ

Не само мнозина американци са разстроени от решението на Standard & Poor’s да понижи кредитния рейтинг на САЩ. Много китайци също са бесни, но техният гняв е насочен срещу китайското правителство, пише New York Times.

През почивните дни китайските интернет сайтове почервеняха от критики спрямо начина по който Пекин управлява валутните резерви на страната – традиционно езотерична тема, която рядко привлича общественото внимание в страната.

Решението на Standard & Poor’s обаче, се оказа гореща тема. Ентусиазмът на китайците да се включат като потребители в щастливата икономическа приказка на страната си до голяма степен бива охлаждан от фискалната и валутна политика на комунистическото правителство.

Китайският фондов пазар претърпя спад в понеделник, поради опасенията на инвеститорите, че събитията в САЩ и Европа ще отслабят търсенето на китайски стоки на западните пазари. Шанхайският A-share се понижи с 3,78% и се оказа третият най-слабо представил се индекс в Азия, след индексите в Тайван и Южна Корея.

„Кредитният рейтинг на САЩ е понижен, но защо ние сме най-голямата жертва“, пита блогър в един от популярните китайски сайтове Sina Weibo. “Китай винаги се е кланял на САЩ. Кога Китай наистина ще се надигне и ще отхвърли постоянния си страх от реакцията на Съединените щати?“

Много от интернет постовете имат подобно националистическо звучене и изразяват съмнение за това, дали правителството е защитило интересите на страната по най-добрия възможен начин, като е инвестирало около половината от китайските валутни резерви, възлизащи на 3,2 трлн. долара, в щатски облигации. Инвестициите в щатски ДЦК на никоя друга страна по света не се доближават дори бегло до подобна сума.

„По въпроса за щатския дълг стратезите на китайското правителство се държат като свине. Те по-скоро ще позволят нашите пари да бъдат използвани от други, отколкото да бъдат оставени на разположение на хората (китайците)“, се казва в друг пост от последните дни. Скоро след публикуването му този коментар изчезна, вероятно изтрит от администраторите, цензуриращи сайта.

Все пак по-голямата част от коментарите говореха за накърненото китайско честолюбие и не предлагаха адекватни алтернативи за валутната политика на страната.

Причината за това, без значение дали китайските блогъри патриоти го съзнават или не, може би е фактът, че Пекин разполага с много малко други опции, ако иска всеки месец да купува десетки милиарди долари, за да държи валутата си евтина и така да защитава експортната си машина. Съществуват твърде малко заместители на щатските облигации, които са в състояние да абсорбират огромните валутни резерви на поднебесната империя.

Въпреки това, китайското правителство не иска да бъде възприемано от обществото като сервилен изпълнител на американската финансова политика. Затова и държавните китайски медии бяха крайно критични към проблемите с управлението на щатския дълг. Атаките стартираха в събота, след като правителствената информационна агенция Синхуа заклейми американското „дългово пристрастяване“ и продължиха в неделя и понеделник с критични коментари в държавните всекидневници.

Показателно е, че китайската централна банка и останалите правителствени агенции официално оставиха понижаването на американския рейтинг без коментар.

Всъщност в стъпка, която трудно може да се определи като анти-американска, Китайската централна банка остави юанът да поскъпне спрямо долара с 0,23% в понеделник сутринта. САЩ отдавна притискат Пекин да позволи на юана да поскъпне.

Достигането на новата стойност от 6,4305 юана за долар представлява най-големият дневен скок на китайската валута при ежедневното фиксиране на валутния курс от централната банка от ноември миналата година.

И все пак, от началото на годината юанът е поскъпнал спрямо долара с едва 2,5%. Икономистите в Пекин и на Запад са скептични доколко китайските лидери са склонни да приемат рязко повишаване на цената на юана. Печатането на достатъчно юани за изкупуването на толкова много долари създава напрежение между централната банка, потребителите и бизнесите, които искат да развиват вътрешния пазар.

Една от противоречивите политики на Пекин беше бързата експанзия на паричното предлагане. От началото на 2009 г. показателят за парично предлагане М2 е нараснал с 64,3% в Китай спрямо едва 10,4% в САЩ.

Нарастването на паричното предлагане в Китай предизвика инфлация на пазара на недвижими имоти и започва да се отразява върху потребителските цени. През юли инфлацията в Китай е нараснала с 6,5% на годишна база.

Друга политика на Китайската централна банка, която влияе негативно на вътрешния пазар е изискването държавните търговски банки да предоставят все по-голям процент от депозитите, които държат на централната банка вместо на бизнеса. Китайските търговски банки трябва да внасят повече от една пета от активите си в централната банка, без за това да им бъдат плащани почти никакви лихви.

Това осигурява на централната банка източник на евтин капитал за финансиране на валутните резерви на страната, но в същото време лишава много малки и средни бизнеси от необходимите им кредити. Търговските банки непропорционално предоставят ограничените средства, с които разполагат на големите държавни предприятия.

Един от многобройните блогъри, публикували коментарите си през последните дни в китайските сайтове синтезира общественото недоволство: „Китайският народ всеки ден се труди усърдно, икономическата среда е добра, но животът на хората не се подобрява. Излиза, че това е така, защото правителството затяга коланите на хората, за да дава заеми на САЩ“.