До краен предел

Ако нищо не бъде направено, след около месец федералното правителство във Вашингтон ще достигне дълговия си лимит и последствията ще са изключително тежки. В най-добрия случай американската икономика ще се забави, в най-лошия отново ще изпадне във водовъртежа на финансовата криза от 2008 г. - 2009 г.

Немислим ли е провалът на преговорите за дълговия лимит? Определено не, пише Пол Кругман, професор от Университета в Принстън и носител на Нобелова награда за икономика в коментар за New York Times.

Мнозина коментатори продължават да пренебрегват проблема с дълговия лимит. Сериозността на последствията, ако лимитът не бъде повишен, казват те, гарантира, че накрая политиците ще направят това, което е необходимо.

Подобно безхаберие обаче, не отчита два важни аспекта на ситуацията  - екстремизмът на днешното поколение републиканци и спешната нужда президентът Барак Обама да пресече всеки нов опит за изнудване.

Нека видим как се стигна дотук

Лимитът по федералния дълг е странна особеност на американското бюджетно законодателство. След като дълговете са следствие от събирането на данъци и бюджетни разходи, които Конгресът вече е одобрил, защо е необходимо допълнително гласуване? При това традиционно дълговият лимит се приема като второстепенна подробност. По време на администрацията на президента Джордж Буш младши – който успя да увеличи държавния дълг с повече 4 трлн. долара – Конгресът гласува вдигането на дълговия лимит цели 7 пъти без особен шум.

Така че използването на дълговия лимит за политически цели е нещо ново за американската политика и изглежда напълно изненада администрацията на Обама.

Миналия декември, след като Обама се съгласи да удължи данъчните облекчения от ерата на Буш – стъпка, която много анализатори разглеждат като поддаване на изнудването от страна на републиканците – Марк Амбиндер от The Atlantic попита защо сделката не включва и повишение на дълговия лимит, за да се избегне евентуална нова заложническа ситуация.

Отговорът на президента изглеждаше наивен дори тогава. Той подчерта, че „никой, нито демократ, нито републиканец би желал кредитното доверие в правителството на Съединените щати да колабира“ и че той е уверен, че говорителят на Конгреса републиканецът Джон Бейнър „ще поеме своята отговорност в управлението“.

Е, добре, видяхме доколко това  проработи.

Обама се оказа прав за опасностите в случай, че дълговият лимит не бъде повишен. На практика обаче той подцени ситуацията, като се фокусира единствено върху проблема с финансовото доверие.

Не че доверието в щатските финанси е нещо тривиално, но провал на преговорите за вдигането на дълговия лимит – което освен всичко друго ще наруши и плащанията по съществуващите задължения – би убедил инвеститорите, че САЩ вече не са сериозна и отговорна страна. Последствията от това биха били ужасяващи.

Нещо повече, никой не може да предположи какво ще причини фалитът на САЩ на световната финансова система, която е изградена на презумпцията, че щатският правителствен дълг е най-сигурният актив на планетата.

Доверието не е единственото нещо, което е поставено на карта. Провалът на преговорите ще принуди щатското правителство да предприеме незабавни драстични ограничения на разходите с мащаби, на фона на които мерките за затягане на фискалната дисциплина, наложени на Гърция ще изглеждат нищожни. И не вярвайте на глупостите за това колко са полезни ограниченията на бюджетните разходи, точно когато икономиката е в подобно състояние. Подобна политика би унищожила стотици хиляди, а може би и милиони работни места.

Така че неуспехът да се постигне сделка за дълговия лимит ще има много тежки последствия. Но ето и уловката: Обама трябва да е готов да посрещне тези последствия, ако иска администрацията му да оцелее.

Имайте предвид, че лидерите на републиканците всъщност не се интересуват от дълговите нива. Те просто използват заплахата от дългова криза, за да постигнат политическите си цели. Ако сте се съмнявали в това, скандалът от миналата седмица би трябвало да ви е убедил. На преговорите за дълговия лимит демократите изразиха позиция, че след като се намираме в тежка фискална ситуация, трябва да се помисли за ограничаване на данъчните облекчения за управителите на хедж фондове и за корпоративните самолети, а не само да се орязват помощите за бедните. В отговор републиканците напуснаха преговорите.

Така че това, което се случва, си е чисто и просто изнудване. По думите на Майк Конкзал от Roosevelt Institute, идват републиканците с бейзболните бухалки и констатират: „Я к'ва яка икономика си имате. Ще бъде наистина жалко, ако нещо й се случи...“

Причината републиканците да постъпват така е, че искат да проверят дали схемата ще проработи – Обама отстъпи за данъчните облекчения и сега те очакват той да отстъпи отново. Те са убедени, че имат инициативата, защото обикновените американци ще обвинят президента за икономическата криза, която Бейнър и компания заплашват да предизвикат. Tрудно е да бъдат избегнати подозренията, че лидерите на Галантната стара партия (GOP, какъвто е прякорът на републиканската партия) всъщност искат икономиката да се представи зле.

Накратко републиканците вярват, че Обама е в патова ситуация и макар и все още да е в Белия дом, на практика мандатът му вече е приключил.

Наистина, крайно време е президентът да им покаже, че грешат, пише Кругман.