Бюджетната пропаст на Гърция заплашва да погълне Европа

Георгиос Папандреу е вперил поглед в дупката от 20 млрд. евро в бюджета на страната си. Често се случва на новоизбраните лидери да установят, че не разполагат с достатъчно пари, за да платят за предизборните си обещания.

Когато правителството в Атина осъзна бюджетната катастрофа, пред която е изправено, дни след като пое управлението през октомври 2009 г., европейските столици все още нищо не подозираха, пише Bloomberg.

„Не преувеличавайте проблема“, каза през есента на 2009 г. германският канцлер Ангела Меркел. „Дефицити има и в други части на света“.

Тази първоначална реакция беше предвестник на провала на европейските политици да овладеят кризата, която навлиза в 21-вия си месец и кара световната общност да тръпне пред перспективата за ново финансово цунами, при все, че ефектите от току-що отминалото все още не са напълно отшумели.

На 7 юни американският президент Барак Обама каза на Меркел, че е нейна работа да спре „неконтролируемия водовъртеж на фалита“. На 14 юни китайската централна банка предупреди за „много сериозен риск“, зараждащ се в Европа.

„Ситуацията е доста неприятна“, казва Пол де Гре, професор по икономика в Католическия университет в Льовен, Белгия. „Най-благоприятният сценарий ще е да успеем да закрепим положението за следващите 6 месеца. Другият сценарий е нещата да излязат извън контрол.“

Помощта от 256 млрд. евро за Гърция, Ирландия и Португалия не постигна нищо повече от това да спечели време, като отложи фалитите, казва Андрю Болс, директор за Европа на Pacific Investment Management Co. Цената за застраховането на дълговете на 25 големи банки и застрахователи се е повишила до 162 базисни пункта от 120 пункта на 8 април, показват данни на JPMorgan Chase & Co.

Застраховката срещу фалит на Гърция – най-скъпата в света – показва, че шансът страната да бъде принудена да преструктурира дълга си е 75%.

Положението е доста безнадеждно

„Ако просто погледнете икономическите данни, положението за Гърция изглежда доста безнадеждно. Данните биха ви накарали да си мислите, че фалитът вече се е случил“, казва Болс.

„Ако можете да поставите Гърция, Ирландия и Португалия под карантина, да извадите тези страни от пазара, докато реформират икономиките си, тогава ще спечелите време за Испания и банковия сектор и ще им дадете шанс да се рекапитализират.

Тази вечер и утре на среща в Брюксел европейските лидери отново ще обсъждат гръцката дилема, прецизирайки размера на новите заеми за Атина и как да накарат притежателите на гръцки дълг да се включат в спасителния план.

Три месеца след прокламирането на „цялостно решение“ на кризата никой не си прави илюзията, че на срещата може да бъде постигнато трайно решение.

Умората от реформите

„Реформите са трудни“, каза еврокомисарят по монетарните въпроси Оли Рен на 20 юни. „Умората от реформите е видима по улиците на Атина, Мадрид и другаде, както е видна и в някои от страните от еврозоната, които поемат основната тежест при осигуряването на спасителните заеми“.

Миналата седмица полицията в Атина използва сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите срещу мерките за затягане на коланите. Демонстрациите пред гръцкия парламент продължават вече 4 седмици, а гърците заклеймяват Папандреу като служител на годината на Международния валутен фонд (МВФ).

Ново разделение започва да се проявява между богатия, воден от износа и фискалната дисциплиниран европейски север и бедния юг, който страда от недостатъчен икономически растеж, се казва в изследване на Центъра за икономически и бизнес изследвания (CEBR).

„Еврото ще се разпадне – не тази седмица, но вероятно през 2013 г.“, посочва CEBR в публикация от 20 юни. Базираната в Лондон организация прогнозира, че първа еврозоната ще напусне Гърция, която ще предпочете растеж и създаване на нови работни места пред наложени от Европа мерки за ограничаване на разходите.