Може ли Китай да свърши като Япония?

До 1990 г. Япония беше най-успешната сред основните световни икономики и почти никой не успя да предвиди какво ще се случи със Страната на изгряващото слънце през следващите десетилетия. Днес наблюдателите са дори още по-впечатлени от постиженията на Китай. Възможно ли е обаче успехът на Китай да се окаже предвестник на неочакван крах? Отговорът е да, пише Мартин Улф, колумнист на Financial Times, в коментар за изданието.

Приравненият към покупателната способност брутен вътрешен продукт (БВП) на Япония на глава от населението нарасна от 20% от щатския БВП през 1950 г. до 90% през 1990 г. Но този забележителен възход претърпя обрат – до 2010 г. БВП на Япония на глава от населението се понижи до 76% от този показател в САЩ. Същевременно в Китай БВП на глава от населението се повиши от 3% от нивата в САЩ през 1978 г., когато започнаха реформите на Дън Сяопин, до 20% днес. Ще продължи ли този впечатляващ възход и през следващите няколко десетилетия или Китай също може да ни разочарова?

Лесно е да опишем оптимистичния сценарий. Първо, Китай досега никога не се е провалял. За периода 1979 г. - 2010 г. страната има среден икономически ръст от 10%. Второ, Китай все още е много далеч от жизнения стандарт на страните с високи доходи. Ако използваме за сравнение щатската икономика, БВП на Китай на глава от населението е на нивото на Япония от 1950 г., преди страната да изживее четвърт век на бурен икономически растеж. Ако Китай повтори представянето на Япония, през 2035 г. БВП на Поднебесната империя на глава от населението ще достигне 70% от нивата в САЩ, като в същото време китайската икономика ще бъде по-голяма от тази на САЩ и Европейския съюз (ЕС), взети заедно.

И все пак, контрааргументи определено съществуват. Един от тях е, че размерът на Китай далеч не е предимство - от гледна точка на потреблението на ресурси възходът на китайската икономика няма аналог в историята. Друг проблем е, че политическият ефект от подобна трансформация може да подкопае страна, управлявана от комунистическа партия. Възможно е обаче да бъдат приведени и изцяло икономически аргументи за това, че растежът в Китай може да се забави по-бързо, отколкото предполагат повечето анализатори.

Тези аргументи са базирани на две особености на китайската икономика. Първата е фактът, че Китай е страна със средни доходи. Икономистите все по-често говорят за „капана на средните доходи“. В подобни условия запазването на бърз ръст на производството и управлението на мащабни структурни промени на фона на все по-комплексна икономическа среда би било предизвикателство. За последните 60 години Япония, Южна Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур са почти единствените икономики, които са успели да постигнат това.

За щастие, между тези страни и Китай съществуват тесни културни и икономически паралели. За нещастие обаче, Китай споделя и техния модел на растеж, базиран на необходимостта от постоянни инвестиции, а това има както силни, така и слаби страни. Нещо повече, китайската версия на този модел е екстремна. Ето защо може да очакваме, че това ще доведе до затруднения дори по-рано, отколкото в доста по-умерения случай с Япония.

Самият китайски премиер Уън Дзябао описа икономиката на страната си като „нестабилна, небалансирана, некоординирана и като цяло неустойчива“. Характерът на тези предизвикателства се прояви по време на дискусиите около 12-тата петилетка на Китайския форум за развитие в Пекин през март. В плана за следващите 5 години се предвижда рязка промяна в темпото и структурата на икономическия растеж. През следващата година растежът се предвижда да спадне до 7%. Което е по-важно обаче, икономиката се очаква да бъде ребалансирана от инвестиционен модел към потребителски модел на растеж и в резултат на това от производство към услуги.

Въпросът е дали тези промени могат да бъдат управлявани гладко. Според Майкъл Петис от Университета в Пекин това няма да се получи. Неговите аргументи са базирани на идеята, че при модел на растеж, поддържан от инвестиции, задържането на ниски доходи за домакинствата играе ключова роля за субсидирането на тези инвестиции. Ако доходите бъдат освободени – необходимо условие за по-бърз растеж на потреблението – рискът от рязко забавяне на производството и още по-рязко забавяне на инвестициите е съвсем реален. Устойчивият растеж е плод колкото на субсидирана експанзия на капацитета, толкова и на печелившия баланс между предлагане и крайното търсене. Преходът в Китай най-вероятно ще доведе до сътресения, посочва Петис.

През последните години инвестициите в Китай наистина нарастват доста по-бързо от БВП. От 2000 г. до 2010 г. растежът на брутните инвестиции в основен капитал е бил средно 13,3%, докато нарастването на битовото потребление е било средно 7,8%. За същия период делът на битовото потребление като процент от БВП е колабирал от 46% до едва 34%, а делът на брутните инвестиции в основен капитал е нараснал от 34% до 46%.

Според Петис задържането на доходите, бумът на евтини кредити, както и поддържането на изкуствено нисък обменен курс на юана са все начини за прехвърляне на приходи от домакинствата към бизнеса и по този начин от потребление към инвестиции. „Диференциалното отношение капитал-продукция (Incremental Capital-Output Ratio)  - капиталът, необходим за изграждането на допълнителна единица БВП - се е повишило от 3,7 към едно през 90-те години до 4,25 към едно през изминалото десетилетие. Това също така предполага, че възвращаемостта се понижава“, казва Дуайт Пъркинс от Харвардския университет.

Ако този модел на растеж трябва да се промени, както желае правителството, нарастването на инвестициите трябва да падне под нивата на растеж на БВП. Именно това се случи в Япония през 90-те години и резултатите бяха трагични. Според тезата, предложена от Петис, една насилствено приложена инвестиционна стратегия обикновено свършва със сътресение. Въпросът е кога ще се случи това. В Китай проблемите могат да се проявят по-рано, отколкото в Япония, заради изключително високото ниво на инвестиции. Много от инвестициите, направени сега, ще се окажат губещи без изкуствената подкрепа, с която разполагат. Един от индикаторите за това е бързият ръст на кредитите, посочва Петис.

Джордж Магнус от UBS отбелязва, че кредитният интензитет в Китай рязко е нараснал. Тук също откриваме сходство с Япония от 80-те години, когато опитът за запазване на растежа на битовото потребление доведе до катастрофална кредитна експанзия.

Докато растежът се забавя, търсенето за инвестиции несъмнено ще намалява. При растеж от 7% необходимото ниво на инвестиции може да падне с до 15% от БВП, като опитът приходите да се прехвърлят към домакинствата може да доведе до още по-силен спад. От мотор на растежа инвестициите могат да се превърнат в причина за стагнация.

Оптимистичната прогноза е, че потенциалът на китайския растеж е толкова голям, че той с лекота може да се справи с планирания преход. Песимистичната прогноза е, че ще е трудно за страна, инвестираща половината от брутния си вътрешен продукт, да забави растежа си гладко. Мартин Улф очаква преходът към по-бавен икономически растеж и по-голямо потребление да е проблематичен. В китайското правителство има професионалисти, но те определено не могат да ходят по вода, посочва той.