Мистерията около трупането на корпоративен кеш

Дивидентите, изплащани от много от големите публични американски компании нарастват, но натрупването на кеш нараства дори още по-бързо.

На практика процентът от печалбата, платен на инвеститорите, всъщност се понижава през последните четири тримесечия, пише CNBC, като сега този коефициент е на най-ниското си ниво от 1936 г.

Това кара някои пазарни наблюдатели да се опасяват, че компаниите с твърде много кеш ще бъдат изкушени да го похарчат за недобре планирани експанзии или придобивания. Ще бъде по-добре, коментират те, ако парите бъдат предоставени на инвеститорите, за да могат самите те да преценят как да ги инвестират.

Особено в периоди, в които „безрисковата“ възвращаемост от инвестициите е толкова ниска - благодарение на политиката на Федералния резерв (Фед) за нулеви лихви – вероятно за компаниите ще е трудно да избегнат изкушението да се пробват да изстискат допълнителна печалба от натрупания кеш като се впуснат в рискови инвестиции.

„Вероятността да направите глупава инвестиция се увеличава, когато имате прекалено много кеш“, казва Дейниъл Перис, директор на Federated Strategic Value Dividend Fund.

Така че защо компаниите трупат кеш? И защо инвеститорите не се противопоставят на корпоративния мениджмънт, който трупа този кеш? Изглежда това е новият пъзел около корпоративните дивиденти.

Отговорът и на двата въпроса вероятно може да бъде открит в едно събитие, което остави отпечатък върху глобалната икономика през последните години - финансовата криза.

Финансовата криза разкри, че способността на корпорациите да финансират бизнеса си е била доста по-слаба, отколкото се предполагаше.

Замразяването на краткосрочните кредитни пазари, които много корпорации използват за финансиране на дейности като изплащане на заплати и купуване на материали значително повиши цената на натрупания кеш. При евентуална следваща кредитна криза, дали разполагате с достатъчно кеш или не, би предрешило съдбата на компанията ви - дали ще оцелее или фалира.

Трупането на кеш говори и за това, че компаниите не се разрастват толкова бързо, което може би отразява страха им от бъдещето.

Обикновено, падащите лихвени проценти говорят за това, че има изобилие от спестявания, които са на разположение за настоящи инвестиции и бъдещи операции. Сегашните ниски лихви обаче очевидно са резултат от опита на Фед да стимулира икономиката. Корпоративният мениджмънт явно не е останал с впечатлението, че американците спестяват достатъчно, за да разполагат със значителни средства, които да харчат в бъдеще.

Финансовата криза изнерви обикновените инвеститори. Прибавете към това и изгубеното десетилетие на фондовите пазари – през последните 10 години акциите се оказаха губеща инвестиция, ако се калкулира инфлацията и данъците - и имате рецепта за инвеститори, които се съмняват, че могат да вземат по-добри инвестиционни решения от самите корпорации. Ето защо инвеститорите вероятно просто не искат корпоративните печалби да им бъдат върнати като дивиденти.

Несигурността доколко е добра идеята да се инвестира в акции може да се окаже ново предизвикателство пред финансовите директори – те може да установят, че привличането на нов капитал чрез предлагане на акции е твърде скъпо. Много банки например научиха по време на кризата, че за да привлекат нов капитал, е необходимо да предложат изключително скъпи преференциални акции. Така че е по-добре да разполагате със средства, отколкото да се налага да ги набирате от капиталовия пазар по време на криза.

Тази логика важи не само за корпоративните мениджъри, но и за акционерите. Притежателите на обикновени акции могат да изгубят пари, когато се набира прекалено скъп нов капитал. Така че и от перспективата на инвеститорите трупането на големи количества корпоративен кеш не е безсмислено.

Когато бъдещото предлагане на капитали и кредити е несигурно, корпоративното оцеляване може да зависи от кешовите авоари на компанията. На практика, корпорациите имат същите опасения, както и много американски домакинства – страхът от забавяне на икономиката, недостигът на нови кредити, загубата на доходи – и реагират по същия начин, увеличавайки спестяванията си и понижавайки зависимостта си от кредити.