Какви ще са глобалните последствия от колапса на еврозоната?

Както мнозина анализатори правилно са забелязали, експериментът с еврото е на кръстопът. Или еврозоната ще прерасне в фискален съюз, или слаби страни членки ще бъдат принудени да я напуснат. Но експериментът с еврото ни изправя на кръстопът и когато говорим за международната валутна система като цяло. Дали внуците ни ще наследят свят с многобройни национални валути или много малък брой мултинационални валути, пита Кенет Рогоф, професор по икономика от Харвардския университет, в коментар за Financial Times.

Ако еврото оцелее и придобие статут на валута за резерв наред с долара, със сигурност ще наблюдаваме силни консолидационни тенденции и на други места. Нови съюзи ще бъдат създадени, в опит да повторят успеха на еврото. Те ще се стремят към по-ниски лихвени проценти и по-голяма устойчивост при финансови кризи.

Вероятно например Канада и Мексико ще сформират Северноамерикански валутен съюз със Съединените щати, който впоследствие ще се разшири, приобщавайки значителна част от Латинска Америка. Китай и Япония могат да загърбят различията си и да станат ядрото на трети основен търговски блок в Азия. Наистина допреди последната финансова криза беше трудно за повечето изследователи да си представят бъдещето по някакъв различен начин, освен може би идеалисти, вярващи, че целия свят трябва да премине към единна валута. (Съмнявам се, че това ще бъде удачно, тъй като известна конкуренция между валутите е важна за ограничаване на инфлацията, посочва Рогоф.)

И все пак, ако еврото бъде разкъсано от центробежни сили, да кажем защото европейските лидери са неспособни от конституционна гледна точка да вземат трудни решения за това как радикално да понижат дълговите нива в периферията на еврозоната, ще са нужни много десетилетия, преди някой друг регион да пробва подобна амбициозна програма. 80-те и 90-те години на миналия век ни научиха, че за страни с отворени капиталови пазари фиксираните валутни курсове са мираж, който не може вечно да бъде запазен. Ако еврото тръгне по пътя на валутния борд в Аржентина – първите две десетилетия на 21-ви век ще бъдат запомнени със същия урок.

Странно е, но еврото не беше в центъра на последната финансова криза. Единствено Испания може наистина да бъде описана като страна епицентър на кризата, като разбира се, САЩ и Великобритания имат много по-голямо систематично значение. По-скоро дълговата криза, която Европа преживява сега, е типичен вторичен трус от дълбоката финансова криза. И все пак, дори ако еврото не е в основата на кризата, то трябва да може да устои на подобни трусове.

За съжаление, както стоят нещата сега, еврото по-скоро усилва трусовете, отколкото да ги абсорбира. Великобритания, която не се присъедини към еврозоната, спечели от силната и устойчива девалвация на британския паунд. Междувременно, страните от периферията на еврозоната са хванати в капана на болезнено слаба конкурентоспособност и липса на лесен механизъм за решаване на този проблем. Плановете на европейските лидери да постигнат ефективна девалвация, чрез чувствителни корекции на заплатите в засегнатите от дълговата криза страни са трудно приложими. Единственият наистина добър начин за спасяването на Европа е растежът в региона значително да надхвърли очакванията на анализаторите. За съжаление, растежът след финансовата криза вероятно ще продължи да бъде спъван от огромната дългова тежест.

Иронично е, че еврото, създадено, за да елиминира спекулативните флуктуации на валутните курсове в рамките на Европейския съюз (ЕС), страда от прекалено високия си курс, не на последно място спрямо долара, точно в момент, когато едно чувствително поевтиняване на  единната валута би било много полезно. Европейските лидери може погрешно да приемат това като доверие в еврото.

По-точно би било, ако кажем, че с основание или без, пазарите са по-притеснени от липсата на план „А“ за икономиката и бюджета на САЩ, отколкото от липсата на план „Б“ за еврозоната. Разбира се, след като съм изследвал свободните валутни курсове повече от три десетилетия, напълно съм наясно, че те могат да са много трудни за обяснение и още по-трудни за прогнозиране, казва Рогоф.

Колкото и трудни да са валутните курсове за прогнозиране и обяснение, възможно е урокът от кризата в еврозоната да се окаже в това, че по-лесно търпими са резки флуктуации на валутните курсове, отколкото непредвидими политически решения. Политиците, които създадоха еврото, определиха прехода към единната валута като жертва в името на своите внуци. Точно сега няма как да кажем каква система ще е по-удачна за бъдещите поколения. Според някои анализатори еврото е политическо създание, което никога няма да бъде оправдано от икономическата реалност.

Да имаме по-малък брой валути е феномен с доста икономически смисъл – например понижаването на разходите по транзакциите. Истинският въпрос обаче е дали общата валута е устойчива политически. Моето предположение е, че ако сегашното забавяне на глобалния икономически растеж не премине бързо, няма да се наложи да чакаме прекалено дълго, за да получим отговор на този въпрос, казва Рогоф.