Защо Фед ще предприеме трети кръг на програмата за вливане на ликвидност?

Австрийският икономист Франк Шостак публикува през тази седмица статия, която разглежда какво би се случило в края на юни, когато Федералният резерв на САЩ ще преустанови програмата си за вливане на ликвидност, пише Джеф Хардинг в The Daily Capitalist.

Ето какво казва в своята статия Шостак, който работи за MF Global, а също така пише за Mises.org:

Замразяването на баланса на централната банка на САЩ ще окаже натиск върху паричното предлагане. В крайна сметка колебанията в темповете на ръст на паричното предлагане предизвикват нестабилност в темповете на формиране на „балони“ при различни активи. В резултат на това някои от тези балони могат да се спукат.

Очевидно кредитната експанзия на търговските банки би могла да компенсира замразения баланс на Фед. Предстои да видим това, като засега балансът на централната банка продължава да се разширява бързо.

Подозираме, че трудността, която Фед до момента среща при съживяването на икономиката може би сочи, че реалните спестявания и реалното финансиране е затруднено. Това означава, че макар кредитирането в момента да показва известен ръст, е малко вероятно банките да търсят агресивна кредитна експанзия при спадането на някои балони след замразяването на баланса на Фед.

Също така, краят на програмата за вливане на ликвидност на американската централна банка ще постави под натиск щатските ДЦК, което ще се отрази и на банките, които притежават такива. Това ще забави ръста в банковото кредитиране, включително и към правителството.

Франк Шостак смята, че потребителската инфлация в САЩ ще достигне 5% до края на годината, а повишаването й според него може да осуети предприемането на трети кръг на вливане на ликвидност от Фед, както предвиждат някои експерти.

Основният въпрос е именно дали Федералният резерв ще запази своя баланс на сегашното му ниво от 2,75 трлн. долара или ще предприеме третия кръг, посочва Джеф Хардинг.

Съгласен съм с всичко, казано от Шостак относно последиците от експанзията на паричното предлагане, казва той. Многото пари, които Фед предостави в ръцете на първичните дилъри на ДЦК, подпомогнаха фондовия пазар, както и сделките по сливания и поглъщания. Тази ликвидност улесни и корпоративното кредитиране, като виждаме компании като Google да заемат 3 млрд. долара на облигационния пазар срещу лихва от 2,3%.

Логично е, когато вливането на ликвидност спре, то да засегне пазарите, обикновено с лаг от шест до девет месеца. Според Шостак това ще ограничи кредитната експанзия на банките и паричното предлагане ще се свие. Мисля, че това също е коректно, казва Хардинг.

Има обаче два фактора, които ме карат да вярвам, че е по вероятно вливането на ликвидност от страна на централната банка да продължи, пише той.

Макар Шостак да заключава, че Федералният резерв следи внимателно инфлацията (която сам причинява), и че това ще осуети следващ кръг на програмата за вливане на ликвидност, мисля че основната мотивация зад тази програма е не инфлацията, а безработицата, смята Хардинг.

Смятам, че те ще въведат нов кръг на програмата за вливане на ликвидност, тъй като политиците ще искат Федералния резерв да направи нещо.

Това, разбира се, ще е най-лошото нещо, което Фед може да направи, тъй като ще доведе до още „балони“ и по-висока инфлация. Централната банка и правителството ще са склонни да толерират по-високата инфлация за по-продължителен период от време въпреки предупрежденията.

Според мен тези допълнителни стимули за икономиката ще настъпят преди началото на кампанията за президентските избори през януари и ще продължат до встъпването на новия президент, след което смятам, че председателят на Фед Бен Бернанке ще бъде освободен, предвижда Хардинг.

Да приемем, че греша и Фед не педприеме ново вливане на ликвидност. Накъде ще се насочат парите? Мисля, че има достатъчно търсене от страна на институционални и чуждестранни инвеститори, което да поддържа високи ценните на акциите и ниска доходността по облигациите въпреки растящата инфлация.

Изглежда проблемите на еврозоната ще продължат още доста време (поне две години), през което инвеститорите ще влагат парите си в щатски ДЦК, независимо какво говорят Китай, Русия и други страни. Япония може да намали експозицията си към американските облигации и да потърси международно финансиране за възстановяването си от бедствията, но Китай няма реална алтернатива.

Намеренията на Федералния резерв са да преустанови покупките на нови облигации в края на юни, като продължи само да купува емисии, които падежират. Както посочва Шостак ръстът на паричното предлагане ще се забави и това е ключът към разбирането какво ще се случва.

Ако доходността по щатските ДЦК не се повиши, тогава моето допускане за търсенето на държавни облигации от местни и чужди инвеститори ще се окаже вярно, изтъква Хардинг.

Ако обаче доходността се повиши, това ще е индикатор за свиване на паричното предлагане, което според Шостак ще доведе до икономическа стагнация и дори до пазарен крах.

От друга страна, не вярвам Федералният резерв да остане пасивен по време на изборна година и когато нещата се влошат той ще обяви трети кръг на програмата за вливане на ликвидност, което ще тласне допълнително икономиката по пътя на инфлацията.

Третият кръг може да се окаже последното действие в тази парична лудост, завършва Джеф Хардинг.