Геронтокрацията представлява управление от лидери, които са забележимо по-стари от голяма част от пълнолетното население.
В момента Международният валутен фонд се управлява от европеец като част от неформалното споразумение, постигнато след Втората световна война между Западна Европа и САЩ, което предвижда също американец да ръководи Световната банка, припомня Патрик Алън в коментар за CNBC.
През 40-те години на ХХ век Европа и САЩ бяха възрастните, а всички останали бяха деца, но тази представа за света сега е поставена на изпитание във всяка точка на света, твърди той. Това дългогодишно споразумение в момента е поставено под значителен натиск след ареста на Доминик Строс-Кан в Ню Йорк по обвинения в сексуално посегателство.
Китайското министерство на външните работи призова управлението на МВФ да се основава на „справедливост, прозрачност и заслуги“ и без изтъкнат европейски кандидат, който да смени Строс-Кан, Европа трябва да се защитава сама да задържи престижния пост.
Според Нийл Мелър от лондонската Bank of New York Mellon ще бъде важно кой ще поеме поста. „Изпълнителен директор от Азия може да погледне на неравенството в света и причините за него от съвсем различен ъгъл“ в сравнение с европеец, пише той. „През септември миналата година бразилският министър на финансите Гиду Мантега обяви, че се „намираме в центъра на международна валутна война“ и посочи безусловно, че САЩ и Китай са принципни противници“, добавя Мелър.
Строс-Кан откри призванието си като европейски ръководител на МВФ да пази мълчание, докато политическите решения на САЩ и Китай се грижат курсът на еврото да циркулира нагоре-надолу на база на политиката в Пекин и Вашингтон, която поддържа курса на юана към долара.
„За европейците този статут на „пиян морков“ се открои напълно ясно при поскъпването на еврото вследствие на взаимното загробване на американската и китайската икономическа политика. Въпреки очевидно безсрамните спекулации ние се питаме дали китайците биха погледнали на един азиатец начело на МВФ като към по-податлив към техните разбирания. След като МВФ вече показа повече уважение към капиталовите проверки през годината, ще успее ли един изпълнителен директор от Азия да бъде склонен по-лесно да изостри критиките си за политическите позиции във Вашингтон?", пита Мелър.
Може би политиците ще призоват отново към заслугите, ако САЩ решат, че не се нуждаят от МВФ и Китай подкрепи американската финансова политика, твърди Алън.