Защо търговията с вътрешна информация трябва да се легализира

Радж Раджаратнам, основателят на Galleon Group, базиран в Ню Йорк хедж фонд, беше осъден за търговия с вътрешна информация. Това несъмнено е добра новина за правосъдието в САЩ. Ако човек извърши престъпление, трябва да си плати. На този принцип се гради системата, в която живеем.

Единственият проблем според Джеймс Алтушър, колумнист на MarketWatch, е, че търговията с вътрешна информация не трябва да бъде определяна като престъпление.

Според някои анализатори търговията с вътрешна информация е престъпление, при което няма жертви и затова тя трябва да бъде легализирана. Те всъщност грешат. Не само че от търговия с вътрешна информация никой не е пострадал, но реално тя помага на инвеститорите, пише Алтушър.

Ето прост пример. Да кажем, че знам, че искам да купя акции на XYZ. Пестил съм пари, след като съм направил задълбочен анализ и смятам, че XYZ е страхотна компания. Да предположим обаче, че има и някой друг, някой отвратителен „инсайдър“ - човек, който има вътрешна информация и знае, че XYZ е един голям балон. В крайна сметка и двамата се оказваме замесени – той ми продава акциите си. След това измамата около XYZ излиза наяве, цената на акциите на компанията пада до нула, аз губя всичките пари, които съм вложил, а на въпросния инсайдър, който ми е продал акциите си, му се разминава. Сега той е богат, препича се на плажа, а момичета по бикини му носят питиетата.

Кой е жертвата? Може да си мислите, че това съм аз. Току-що съм загубил почти всичките си пари. Всъщност обаче аз трябва да благодаря на човека, който ми е продал акциите си. Защо? Защото аз и без това исках да купя тези акции. Ако бях платил цената, при която акциите на XYZ са се търгували на борсата преди разкриването на измамата, щях да изгубя повече пари. Такава е логиката. Колкото по-голяма част от акциите съм купил от инсайдъри, толкова по-малко ще изгубя.

Всъщност аз искам инсайдърите да се надпреварват кой да ми продаде акциите си, защото те всички знаят за измамата. Като се състезават един с друг, цената на акциите, които така или иначе искам да купя, ще пада все повече и всички, които купуваме XYZ (заради новия им междугалактически двигател, задвижван с птичи тор) ще плащаме все по-малки суми за инвестицията си.

Всъщност, ако достатъчно много инсайдъри се опитват да се отърват от акциите си, тогава някой съобразителен инвеститор може да си каже: „Я чакай малко, тук може да има измама“. Какво става после? Без информацията за измамата да е била публично огласена, колкото повече информация има на пазара, толкова по-бързо акциите на  XYZ ще паднат до реалната си стойност – 0.

Колкото повече информация има на пазара, независимо дали е вътрешна или не, толкова по-бързо цената на определени акции ще достигне истинската си стойност. Вътрешната информация е информация, при това първокласна.

Ето още няколко причини защо вътрешната информация трябва да бъде легализирана:

1. Щатската комисия за финансов надзор прави всичко възможно да разобличава измамите. За момента вътрешната информация е незаконна и регулаторите вършат чудесна работа, като залавят престъпниците. Въпреки това операциите, които се провеждат, и делата, които се водят, струват милиони долари и труда на много хора.

Представете си, че тези ресурси се използваха за разкриването на следващия Бърни Мадоф. Мадоф е откраднал 60 – 70 млрд. долара. Известни са дори случаи на самоубийства след огласяването на най-голямата измама в историята. Може би не са останали повече измамници, присвоили 60 млрд. долара, но вероятно има много, задигнали сравнително малки суми по около 600 млн. долара. Идеята е те да бъдат открити, преди да пострадат още хора, защото при подобни престъпления жертви определено има. Мадоф е убил хора и следващите като него също ще пролеят кръв.

2. Enron, Worldcom. Щатският фондов пазар, както и всеки пазар работи на принципите на търсенето и предлагането. В една глобална икономика понятието за търсене малко се размива. Сега хората могат да инвестират в развиващи се компании от Африка, Европа и Южна Америка. Те не трябва да купуват единствено в САЩ. Нека да съсредоточим усилията си и да открием следващия Enron и Worldcom и така да спасим спестяванията за пенсионирането на родителите си.

3. Прозрачност. Да кажем, че компанията А купува компанията Б. Ако използването на вътрешна информация беше легално, това щеше да принуди двете компании да са доста по-прозрачни и да оповестят доста по-бързо потенциалната сделка. Отново, това би гарантирало, че цената на компаниите е доста по-близка до реалната. Ако утре Microsoft купуваше Nvidia, не бихте ли искали да знаете реалната стойност на Nvidia, вместо просто да гледате как акциите й скачат с 10 пункта веднага след сделката.

Търговията с вътрешна информация може да се регламентира и като част от възнаграждението за висшия мениджмънт на компаниите, вместо огромните бонуси, които получават сега.