Дълговата криза в еврозоната може да потопи икономиките в Източна Европа

Икономическото възстановяване на Източна Европа може да бъде застрашено от евентуално преструктуриране на гръцкия дълг, което би ограничило кредитирането от западните банки и би подкопало доверието на инвеститорите, залагащи на регионалните акции, облигации и валути, пише Bloomberg.

Въпреки че на региона се падат 3 от 10-те най-добре представящи се валути за тази година и 5 от 10-те борсови индекса с най-силен ръст, не трябва да забравяме, че 76% от банковия сектор в Източна Европа се контролира от западноевропейски банки, все още застрашени от дълговата криза в еврозоната.

„Може да очаквате, че неприятностите в Гърция сега ще да имат по-сериозен ефект върху развиваща се Европа“, казва Нийл Шеаринг, анализатор на Capital Economics в Лондон. „Подозирам, че наблюдаваме затишие преди буря“.

Рискът се състои в това, че евентуална нова серия дългови проблеми ще принуди редица банки, включително UniCredit SpA, Erste Group Bank AG и Societe Generale SA да ограничат кредитирането си, точно в момент, когато Източна Европа е започнала да се възстановява от кредитната криза, довела до рецесиите преди няколко години. На 13 май Европейският съюз (ЕС) прогнозира, че за първи път от 2008 г. през тази година всички източноевропейска икономики ще се радват на растеж.

Финансовите министри на еврозоната се срещат днес в Брюксел, за да обсъдят нов план за облекчаване на дълговото бреме на Гърция, в опит да предотвратят първото преструктуриране на държавен дълг на страна от еврозоната. 85% от международните инвеститори, участвали в проучване, проведено от Bloomberg миналата седмица, заявяват, че Гърция вероятно ще фалира, като сравнително по-малко, но отново над 50% прогнозират, че подобна съдба ще сполети и Португалия и Ирландия.

Неконтролиран фалит

Цената на застраховането на унгарския дълг, която се повиши до 410 базисни пункта миналия юни, сега е 247 пункта. Румънските кредитни суапове за защита от фалит се търгуват при 227 базисни пункта от 415 пункта миналата година, докато миналата седмица цената на застраховането на гръцкия дълг се повиши до рекордните 1251 базисни пункта от 488 пункта през май 2010 г.

В случай на „неконтролиран“ фалит на Гърция или Ирландия спредовете по застраховането на източноевропейските дългове и доходността по източноевропейските облигации ще се повишат, а валутите и акциите ще отбележат чувствителен спад, прогнозира Кристиан Келър, икономист на  Barclays Capital в Лондон. Келър все пак подчертава, че не очаква неконтролирани фалити.

„Ако предположите, че има риск от някаква по-радикална еволюция на ситуацията в Европа, тогава явно пазарът не отразява коректно реалностите“, казва Келър. „Европейската банкова система ще има проблеми с ликвидността и ще преживее шок. В такъв момент всички пазари от развиваща се Европа, които имат нужда от постоянно финансиране, ще бъдат засегнати“.

Негативен сценарий

Източна Европа ще изпита затруднение да избегне проблемите, привнесени от запад чрез банките и търговията, се посочва в прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ), публикувана на 12 май. Източноевропейските правителства трябва „да направят всичко възможно да понижат уязвимостта на финансовите си системи“, се казва в документа.

„При негативен сценарий, в който западните банки понасят значителни загуби, те може да са принудени да понижат чувствително експозицията си към източноевропейските пазари“, предупреждава МВФ.

В същото време МВФ повиши прогнозата си за растеж на източноевропейските икономики, позовавайки се на по-силното вътрешно потребление и по-устойчивите публични финанси. Икономиките в региона ще нарастват с 4,3% през тази и следващата година вместо с 3,7% и 4%, каквато беше прогнозата на фонда от 11 април.

Erste Bank, вторият най-голям кредитор в Източна Европа, обяви на 28 април, че растежът в Чехия, Словакия и Австрия ще компенсира проблемите в Румъния и Унгария, с което ще помогне за повишаването на печалбите на банката през тази година.

Източните икономики вече не са „гнили ябълки“, казва Ларс Кристенсен, главен анализатор на Danske Bank A/S в Копенхаген. „Те не разхлабиха фискалните си политики по време на кризата и сега са в доста добро състояние“.

Най-висок дълг сред страните от Източна Европа има Унгария. Дългът на страната ще достигне 75,2% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година в сравнение с 55,4% в Полша и 41,3% в Чехия, се казва в прогнозата на МВФ. Средният дълг на страните от еврозоната ще достигне 87,7%, докато този на Гърция - 157,7%.

Въпреки че големите западни банки в региона обещаха, че няма да изоставят Източна Европа по време на кредитната криза, през последните две години те са понижили кредитирането в региона с 15%, разкриват данни на МВФ.

Кредитите в чуждестранни валути възлизат на две трети от всички отпуснати кредити в Унгария, Румъния и България. Тези заеми ще продължат да оказват натиск върху балансите на банките и икономическия растеж, казва Франсиска Онсорж, икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие.