Всяка вечер, докато нощта пада над Атина, десетки бронирани автобуси с жандармерия опасват улиците в центъра на града. Някои от полицаите си играят с мобилните си телефони, други просто пушат, загледани в мрака. Какво чакат, никой не е съвсем сигурен, но всички в гръцката столица са съгласни, че нещо може да се случи всеки момент, пишат Ралф Аткинс и Керън Хоуп, кореспонденти на Financial Times.
Година след като се съгласи да проведе икономически реформи срещу спасителен план от 110 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), Гърция далеч не изглежда във форма. Страната е в дълбока рецесия – миналата година икономиката й се сви с 4,5%, а през 2011 г. спадът се очаква да възлезе на 3%. Затворените магазини и купищата несъбран боклук по улиците на Атина са свидетелство за мащабите на икономическия шок.
В ЕС нарастват опасенията, че социалистическото правителство на премиера Георгиус Папандреу няма да успее да модернизира склеротичната икономика на страната.
Ако Папандреу се провали, останалите европейски столици и Вашингтон ще бъдат изправени пред дилемата дали да предоставят на Гърция още един шанс, или да оставят страната да се сгромоляса в бездната на фалита – перспектива с потенциално опустошителни последствия за финансовата система и икономическото доверие в еврозоната. През последните дни рисковата премия върху гръцкия дълг отново нарасна до рекордни нива. В същото време гръцките банки се опитват да спасят финансите си.
„Това, което е наистина тъжно, е, че правителство с такова стабилно мнозинство и перфектно извинение за провеждане на реформите не прави нищо“, казва Александра Папалексопулу, директор на Titan, базирана в Атина компания за производство на цимент. „Ако не започнем мащабни реформи колкото се може по-скоро, ще пропуснем златна възможност“.
Опасността, надвиснала над Гърция, има и глобално значение, тъй като спасителният план за страната беше последван от сходни програми за Ирландия и Португалия, а опасенията за „умората от реформите“ и за нуждата от допълнителни милиарди външна помощ бързо нарастват.
Преди година настроението в Атина беше различно. След няколко месеца на отричане, новоизбраното правителство на Папандреу призна потенциалната катастрофа, пред която е изправена страната. Ниските лихвени проценти и валутната стабилност, на които се радваше Гърция през последното десетилетие като страна членка на еврозоната допринесоха за необузданите разходи, многократно надхвърлящи платежоспособността на правителството.
През миналата година публичният дълг на страната достигна 143% от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво в ЕС. В същото време неефективното събиране на данъците, ширещата се корупция и нарастващите разходи за заплати допълнително затрудниха икономиката и доведоха до рязък спад на международната конкурентоспособност на страната.
Според спасителния план, договорен от „тройката“ - МВФ, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), одобрен преди точно една година, Атина трябваше да приложи програма от реформи, които да поставят под контрол публичните й финанси, да подобрят конкурентоспособността и да гарантират стабилността на финансовия сектор.
Колкото по-дълго Гърция не успява да се върне на световните финансови пазари, толкова повече местните банки ще трябва да ограничават вътрешното кредитиране и това допълнително ще влошава кредитната криза, осакатяваща икономиката.
„Жертви сме на държава, която е изгубила доверието на международната общност“, казва Николаус Карамузис, вицепрезидент на EFG Eurobank. Гръцките банки зависят за ликвидността си от ЕЦБ – с 90 млрд. евро в краткосрочни заеми. ЕЦБ обаче иска от Атина да ускори реформите и ако прецени, че постигнатият прогрес е незадоволителен, банката може да ограничи кредитирането.
„Единственият изход е в насърчаването на частните инвестиции, преките чуждестранни инвестиции и експортно ориентирания растеж“, допълва Карамузис.
Атина се надяваше да се върне на финансовите пазари през следващата година, когато според настоящите планове тя ще трябва да набере между 25 млрд. и 30 млрд. евро. Като се има предвид, че доходността по двугодишните гръцки облигации наскоро достигна 25%, вероятността за успех на подобен план е почти нищожна.
Допълнителна помощ от международните институции трудно ще бъде преглътната, особено от данъкоплатците от фискално целомъдрените северноевропейски страни като Германия и Финландия.
Не е изненада, че финансовите пазари започват да вярват, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно. Това е сценарий, на който МВФ и европейската администрация продължават да се противопоставят.
ЕЦБ предупреди за възможни апокалиптични последици за банковата система на страната, ако се стигне до преструктуриране. Юрген Щарк, член на борда на банката, посочва, че колапсът на Lehman Brothers от 2008 г. може да бъде „засенчен“ от фалита на Гърция.
Миналия месец гръцкото финансово министерство поиска от прокуратурата да разследва слуховете за преструктурирането на дълга – стъпка, която засилва усещането за безизходица в Атина.
преди 13 години ВИЗАНТИЙСКИ номера. Искат да закопаят целия ЕВРО съюз и те да са сухи :-)) едвали ще им го позволят. Финланците, Германците, французите :-))) тея не са будали.Дали ще има гъркини да гледат български пенсионерки :-))))))))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години ...хайде де.... и какво толкова ще се случи? Само плашат гаргите-ще загубят тези дето необмислено и безотговорно са раздавали чужди пари и сега напъват още да раздават. Те ще загубят, а всички останали ще спечелят. Тези се държат като " начинаещ трейдър дето се стискат и очакват и надяват как " може би ще се случи нещо и нещата някак си ще се оправят". Ама че тъпотия. Пазара е готов и ги чака.. и ще ги чака до като им вземе парите. Каквото и да се случи=вече сме го виждали, още повече сега пазарите са предупредени и готови за разлика от 2007г..Тези тикви, като че ли не са научили простичкото, че един тренд продължава до като има кой да налива пари, така че.. само агония, но не и решение. Толкова им се "кефя" - тези ще ми осигурят и пенсията... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Тяхната история тепърва започва... няма да е happy end story, защото прекалиха по доста параграфи. Абе въобще все някой ще има от Балканите, който ще оклепа пейзажа... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години За каква умора от реформи говорят тези ***!? Ние 20 години мизеруваме, а те от няколко месеца са на зор и вече са "изморени". Че само годишните добавки към пенсиите им са по-големи от годишните пенсии на някои български пенсионери. Има още много да видят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Гърците вече са в цунг-цванг. Ако решат да съкратят бюджетните разходи, това би задълбочило рецесията, което от свое страна ще намали данъчните приходи и ще наложи ново орязване на бюджетните разходи, което още повече ще задълбочи рецесията и така гърците попаднаха в този омагьосан кръг. Единственето спасение е ЕС и МВФ е да се навият да им дават кредити поне 5-6 години, през което време гърците да намаляват бавтно бюджетния си дефицит. Примерно, 10%, 8%, 6%, 4%, 2%. Така страната ще има шанс да излезе от рецесията, за да може да плаща дълговете си. Разбира се, след 5 години съотношението дълг/БВП ще е сигурно 180% поне, но страната ще е с нулево бюджетно салдо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Това, което е наистина тъжно, е, че правителство с такова стабилно мнозинство и перфектно извинение за провеждане на реформите не прави нищоКефя им се малко на гърците, не правят нищо - само взимат на заем, то на тях цял сват им е "длъжен". Какво като фалират - МВФ и приятели ще имат да взимат :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар