Сингапурската икономика върви като по вода

През 50-те години на 20-и век Bank of China можеше да си позволи да използва архитектурни проекти отпреди 20 години за своята централа в Сингапур, разположена близо до централната пощенска станция. От сградите до магазините, нещата се движеха бавно в града-държава.

Днес живописната централа на Bank of China изпъква на фона на останалите постройки, защото малко други неща в Сингапур са останали същите.

Една от промените е физическа. Citigroup премести своята централа от същия район, където се намират офисите на Bank of China, първо в Shenton Way, който сега е финансов център, а след това в друга зона, известна като Suntec City.

Американската финансова компания скоро ще стане съседка на Standard Chartered на трето място - Marina Bay - върху земя, отвоювана от морето. Четвърти център за редови служители ще отвори врати близо до (нека до го кажем отличното) летище.

В район близо до Chinatown, известен някога със своите публични домове и стари магазини, сега подслоняват инвестиционни фирми, адвокати и тъй нататък.

Може би най-доброто мерило за промяната е заетостта. През 1970 г. Citigroup е успяла да качи всеки втори служител на лодка за рекламна снимка. Директорът на сингапурския филиал на компанията Майкъл Зинк пази копие от рекламата близо до своето бюро, от което ръководи 9400-те в служители на финансовата институция.

Мащабът на промяната е достатъчен, за да изстреля Сингапур на една от челните позиции сред световните финансови центрове.

Докато други такива, като Лондон и Швейцария, обсъждат дали да окажат гостоприемство на банкерите или пък да ги наказват, градът-държава откри свое собствено специално държавно училище за обучаване на частни банкери и даде под наем на UBS за същите цели голяма представителна къща, използвана някога от британските въоръжени сили.

Credit Suisse също има подобни планове.

Гладът за способни хора е неутолим. Над 2800 финансови институции са регистрирани в Сингапурския валутен орган за една или друга дейност. Списъкът включва както големи имена, така и огромен брой по-малки фирми.

Една ясна тенденция при възхода на Сингапур е неговата способност да извлича последователно предимство от разместванията на пластовете в света на финансите, като се започне от 1971 година, когато Съединените щати "отвързаха" долара от златото. Сингапур улови бързо тази възможност, за да създаде регионален център за обмен на валута, обяснява Джерард Ли, главен изпълнителен директор на Lion Global Investors и бивш изпълнителен директор в GIC, суверенния фонд на града държава.
 
Днес нещата не са се променили: Сингапур се готви да вземе под контрол част от чуждестранната търговия с юани, в момент, когато националната валута на Китай започва да става международна.

Процъфтяват помощни дейности като търговията с дериватите. Една от големите банки твърди, че над половината от законната търговия с деривати от суровини минава през Сингапур.

Според Barclays Capital обемът на търгуваните продукти, свързани с обмен на валута, е скочил 29 пъти от 2005 година само на пазара на дребно.

Сингапур предвиди и последиците от предаването на Хонконг от Великобритания на Китай през 1997 година. В началото на 90-те години на 20-и век средата в града държава бе толкова враждебна към фирмите за управляване на активи, че те се брояха едва на пръсти.

Това се промени. Откриването на фирма в Сингапур стана по-лесно и правилата бяха организирани по такъв начин, че да бъдат избегнати скъпо струващи условия, по-специално да не бъде въвеждан данък върху трансакциите, коментира представител на финансовия сектор.

Когато предаването на контрола върху Хонконг наближи, голям брой клиенти регистрираха активи в Сингапур. В момента в града държава са вложени повече институционни активи, отколкото в китайския административен район. За да задържи тези активи, Сингапур създаде правна рамка, позволяваща доверителни сметки, която някога запазена територия на Джърси и Бермудските острови.

Това бе направено въпреки факта, че Сингапур не облага с данъци недвижимото имущество и сингапурците не се нуждаят от тази услуга. Добрата регулация на тръстовете, съчетана със силното управление на активите и уменията в областта на валутната търговия, прави Сингапур привлекателен за инвестиционните посредници на други места.

Подходът на града държава е антитеза на доктрината "laisez-faire" (в икономиката това означава да се позволи на индустрията да бъде свободна от държавна интервенция, особено от рестрикции под формата на тарифи и държавни монополи - бел. ред.).

Общо казано, Сингапур държи националните финанси под здрав контрол и в същото време прави всичко възможно, за да убеди чуждестранните фирми да дойдат в страната. Разрешителните могат да бъдат  получени ефективно и бързо - истинска благодат в един  бюрократичен свят. Същото важи и за работните визи за ключови служители.

Има данъчни отстъпки за фирмите, определяни като значителни, както и компенсации за разходи за преместване. Банкерите и мениджърите на хедж фондове говорят ентусиазирано за среда, която е безопасна, чиста и ефективна. Скоростта на интернет, например, може да е 100 пъти по-висока, отколкото в Китай, с неговите многобройни вътрешни защитни стени, и осем пъти по-висока, отколкото в Хонконг.

Данъците в Сингапур са ниски и стабилни, за разлика от налозите в Съединените щати и Европа. Според чуждестранните фирми станало е нещо обичайно хора да отказват да бъдат повишавани в директор на офис, тъй като съответното увеличаване на заплатата ще бъде изядено от данъците.

Много от тези предимства по всяка вероятност ще се засилят.

В Сингапур масово се разказва легендата, че единствените хора, които са прочели напълно великанския закон за финансова регулация в САЩ "Дод - Франк" (законът "Дод - Франк" е наречен по фамилиите на двамата му основни автори, сенаторите Крис Дод и Барни Франк. Той е основан на два големи принципа: намаляване на риска, поеман от банките, и повече защита на потребителите), са американските учени, които го намират за объркан, и членовете
на Сингапурския валутен орган, разглеждащи възможностите, които този нормативен акт може да създаде.

При всичките си силни черти обаче Сингапур има и своите неуспехи. Най-големият е неговата фондова борса, често, но погрешно сочена за жизненоважно ядро на един финансов център. На Сингапурската фондова борса са листвани много съмнителни китайски компании и тя бе замесена в скандали.

Няколко компании се оттеглиха от фондовата борса и се листнаха на Хонконгската, чиято притегателна сила на врата към Китай трудно може да бъде надмогната.

Опитът на Сингапурската фондова борса да придобие австралийската бе отхвърлен неотдавна поради опасения за националния интерес. Възможно е това решение да е било обосновано отчасти от различната финансова култура в двете страни - Австралия, например, използва много малки, евтини оферти за финансиране на проучвания за полезни изкопаеми и 
допуска една много по-свободна медийна среда.

Практики в други държави също могат да ограничат икономическия растеж на Сингапур. Много финансови фирми в града държава вече не искат да имат нищо общо с богати американци, предвид силовия подход на САЩ за глобално облагане с данъци.

За да станат по-добри от Сингапур обаче, неговите конкуренти трябва да осигурят безопасна среда с ниски данъци и оскъдна бюрокрация.  Следователно той няма от какво да се безпокои.

(БТА)