2011 година се очакваше да бъде първата спокойна за световната икономика година след края на финансовата криза. До януари дори кризата с държавния дълг на страните в еврозоната загуби своята острота. Американската икономика продължава да расте, а инвеститорите се надпреварваха да залагат на акции, пише Тhe Economist.
Единствената тревога бе, че развиващите се икономики ще растат прекалено бързо, в резултат на което цените на суровините ще се покачат значително.
Революциите в Близкия Изток и бедствията в Япония обаче попариха надеждите, че тази година ще бъде по-добра за световната икономика. На първо място арабската революция постави петролните пазари на ръба. След това земетресението, цунамито и ядрената авария засенчиха третата по големина икономика в света. В каква степен двете кризи ще се превърнат в пречки за растежа е важен въпрос, от чиито отговор зависи и реакцията на централните банки.
Верижна реакция
Делът на Япония в световната икономика се свива в продължение на десетилетия, но дори и със сегашните си 9% остава достатъчно голям, за да засегне по-сериозно световното производство. Освен това трагедията в Япония води до верижна реакция в останалия свят. Япония е голям, а в някои случаи и единствен, износител на много междинни стоки, които се използват в производството на електроника и автомобили, като се започне от закаленото стъкло на iPad и се стигне до скоростните кутии в автомобилите на Volkswagen.
Много производители на такива части трябваше да намалят или спрат износа заради разрушените пътища, прекъсването на електрозахранването и липсата на части от собствените им доставчици. Последиците от това се разпространиха и извън Япония, нарушавайки производството от Южна Корея до Испания. И все пак историята досега учи, че голяма част нарушеното производство ще се възстанови и реконструкцията ще даде тласък за по-нататъшен растеж.
Уязвимостта на икономиката от петрола
Оценката на въздействието от арабските политически сътресения се усложнява от факта, че цените на петрола вече нарастваха заради по-светлите икономически перспективи. Въпреки това голяма част от поскъпването на петрола за тази година изглежда се дължи на притеснения за доставките от Близкия Изток. По правило 10% увеличение в цената на петрола отнема 0,2 процентни пункта от растежа на световната икономика. В началото на тази година прогнозите бяха за растеж от 4 до 4,5%, а петролът е поскъпнал с 25% оттогава насам. Грубите оценки показват, че заради двете кризи този ръст ще намалее с между една четвърт и половин процентен пункт.
Освен това кризите по своя характер генерират несигурност, заради която бизнесът отлага капиталови разходи и наемането на персонал. Инвеститорите търсят в такива моменти сигурността на облигациите и губят вкуса си за ценни книжа, което нанася допълнителни щети на икономиката.
Странични щети
Централните банки не могат да помирят арабските владетели с техните народи или да стабилизират ядрените реактори в Япония, но поне могат да сведат до минимум страничните щети. Най-голяма е тежестта за японската централна банка. Нейните усилия да се пребори с дефлацията през последните 15 години твърде често бяха плахи, коментира изданието. Реакцията на цунамито обаче бе светкавична – изляха се пари в банковата система като превантивен удар срещу паниката и централната банка разшири покупките на държавен дълг и корпоративни акции и облигации. Още по-голямо изкупуване на ценни книжа може да запази доходността на държавните облигации от покачване, докато правителството заема от финансовите пазари пари за реконструкция.
Какво трябва да се направи в останалата част от света? В знак на съпричастност, Г-7 се присъедини към японската централна банка с продажби на йени, след като курсът й скочи драматично. Подобни действия трябва да бъдат ограничени обаче. Япония е прекалено зависима от износа и като приоритет следва да се стимулира вътрешното търсене и премахването на дефлацията, а не обезценката на йената. По-добър начин за останалите страни да облекчат страничните последици е като гарантират, че опасенията за радиация в японски продукти няма да се превърнат в извинение за протекционизъм.
Вторични трусове, които могат да се избегнат
Централните банки по света са изправени пред не по-малко сложна задача. Освен че по-високите цени на петрола и нарушеното японско производство могат да намалят икономическия растеж, те се нареждат към рисковете за висока инфлация. В същото време повечето богати икономики в света страдат от икономически застой, а в някои страни фискалното затягане ще пречи на възстановяването.
Във Великобритания коалиционното правителство отново потвърди ангажимента за икономии в бюджета миналата седмица, а САЩ също започна да ограничава разходите. Ето защо централните банки и в двете страни трябва да устоят на изкушението да затегнат паричната си политика скоро.
Европейската централна банка изглежда решена да повиши лихвените си проценти следващия месец. Това би било грешка, защото в еврозоната основната инфлация и ръстът на заплатите са ограничени, а инфлационните очаквания са под контрол.
С увеличаването на лихвените равнища ЕЦБ ще засили еврото и ще затрудни усилията на страни като Гърция, Ирландия и Португалия да намалят дълговете си и да засилят икономиките си. Ето защо, централните банки не бива да усложняват излишно с паричната си политика и без това несигурния изход от кризата в Япония, Либия и с държавните дългове в Европа.