Германия загърбва европейското единство

Подтиквана от предизборни вълнения и характерната за следвоенна Германия неприязън към войната и ядрената енергетика, канцлерът Ангела Меркел сериозно обтегна отношенията с партньорите си от Европейския съюз и НАТО, повдигайки нови въпроси около присъствието на Германия на глобалната политическа сцена въпреки растящата икономическа мощ на страната, пише New York Times.

След като се въздържа при гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации (ООН) за оторизиране на военни действия за защита на цивилното население в Либия, и след като вчера отказа да участва в налагането на приетото от ООН оръжейно ембарго върху джамахирията, Германия недвусмислено отказа да подкрепи политическите цели на двете най-важни за нея съюзнически страни в Европа – Великобритания и Франция. По този начин Берлин отказа съдействие и на САЩ.

След подобно решение идеята за обединена европейска външна политика изглежда още по абстрактна, дори ако признаем, че Франция първа наруши солидарността в общността, като внезапно призна либийската опозиция за легитимно правителство на страната.

В същото време, като избра да затвори седем от по-старите си ядрени реактори заради ядрената криза в Япония, Меркел измени на собствената си политика и допълнително влоши отношенията си с Франция, където 75% от електрическата енергия се генерира от ядрени реактори.

Напрежението ескалира няколко седмици, след като Германия поиска налагането на още по-сурова икономическа дисциплина в страните от еврозоната, като цена за гарантиране на нови заеми за финансово притеснени страни като Гърция и Ирландия. Според мнозинството анализатори Португалия е следващата страна, която ще поиска спасителна финансова помощ. Германия, най-богатата страна в Европейския съюз, беше доста рязка и невинаги дипломатична в отказа си да обещае помощ и за други изпитващи затруднения с дълговете си страни, в случай че не извършат болезнени бюджетни съкращения и икономическо преструктуриране.

В по-общ план, в епохата след края на Студената война действията на Германия демонстрират все по-изявената склонност на страната да пренебрегва отношенията със съюзниците си в името на националните си интереси и дори по вътрешнополитически причини.

Решението на Меркел да се въздържи при гласуването на резолюцията в Съвета за сигурност беше остро критикувано от много членове на собствената й партия, докато Йошка Фишер, член на опозиционната партия на Зелените и бивш външен министър, заяви, че „Германия е изгубила доверието, на което се радваше в ООН и Близкия Изток, и че надеждите на Берлин за постоянно място в Съвета за сигурност са безвъзвратно загубени“.

Клаус Нойман, бивш германски военен министър, заяви, че е пострадала „дори идеята за постоянно място на Европейския съюз“ в Съвета за сигурност и допълни, че „Германия е превърнала идеята за единна европейска външна политика във фарс“.

На среща на депутати от управляващия Християндемократически съюз (ХДС) на Ангела Меркел председателят на комитета за външна политика на партията Рупърт Полен определи вота на Германия като „катастрофален сигнал“, пише Der Spiegel. Кристиян Рок от ХДС пък предупреди, „че Европейският съюз се разпада“.

Не е лесно да се направи генерално заключение от всички тези събития, казва Щефан Корнелиус, редактор на вестника Süddeutsche Zeitung. Германия все още е „спасителят на еврото и е немислимо един ден Берлин да е спасителят на Европа и гръбнакът на икономическия съюз, а на следващия да се превърне в гробаря на външната политика на ЕС“.

Германският вот „е много смущаващ“ и е плод на пацифизъм, незрялост и страх от реакцията на гласоподавателите, допълва той. „При това гласуването се състоя в много неудобен за Меркел момент, докато страната бе обхваната от ядрени страхове, съживени от инцидента в Япония. Комбинацията от ядрена паника и дълбоко вкоренен пацифизъм, точно в навечерието на изключително важни избори – това беше перфектната буря“, казва Корнелиус.

Приклещено от политическите последици от ядрената катастрофа в Япония, германското правителство реши да се въздържи при гласуването в ООН, защото това „по-честно“ отразява германското неодобрение за военна намеса на германски части в Либия, казва представител на германското правителство, пожелал анонимност.

Той подчертава, че вниманието на Берлин е насочено основно към Япония. „Когато се пише историята хората ще си спомнят 11 септември, падането на Берлинската стена, убийството на Кенеди и Фукушима“, допълва той.

Според Франсоа Хейсбърг, специален съветник на Фондацията за стратегически изследвания в Париж, за Германия е било некомфортно да се озове в компанията на Русия, Китай, Индия и Бразилия, докато основните й европейски съюзници, както и САЩ, гласуват за резолюцията.

„Като се има предвид, че със своето едностранно, и на пръв поглед импулсивно, признаване на либийската опозиция френският президент Никола Саркози ядоса Меркел и някои други европейски страни, изглежда нечестно просто да обвиняваме Берлин за нарушаване на европейското единство. Въпреки това погледнато отстрани изглежда, че Германия пренебрегва европейската и западната солидарност“, казва той.

Меркел е принудена да действа в условията на сериозни политически ограничения. Според проучвания на общественото мнение нейната собствена партия – ХДС, и тази на Свободните демократи на Гидо Вестервеле, коалиционният й партньор в правителството, губят позиции. Вестервеле, външният министър, който решително се противопоставяше на операцията в Либия, е на път да изгуби лидерската позиция в партията си, докато парламентарните избори вероятно ще лишат Меркел от контрола над горната камера на парламента.

След като на изборите в неделя ХДС изгуби традиционната си крепост в Баден-Вюртенберг, за което говореха предизборните проучвания, Меркел е изправена пред опозиционно мнозинство, което сериозно ще ограничи политическата й власт и свобода на действие.

„Ядреното решение бе опит от страна на Меркел да успокои политическото цунами“, казва Констанс Щелзенмюлер, директор в германския Фонд Маршал в Берлин. „Това е опит за предотвратяване на криза.“

Щелзенмюлер предполага, че все по-осезаемият германски изолационизъм е част от по-общото избледняване на условностите на съюзите от времето на Студената война. „С края на Студената война изплуването на националните приоритети бе неизбежно, но в същото време и непрактично. Ние, германците, постъпваме както и всички останали“.

Германия обяснява решението си да изтегли военноморските си сили от Средиземно море с аргумента, че оръжейното ембарго срещу Либия се нуждае от парламентарно одобрение, защото прилагането му може да изисква употребата на сила.

В същото време, за да успокои съюзниците си, правителството в Берлин одобри изпращането на още 300 военнослужещи в Афганистан, които да обслужват разузнавателни самолети на НАТО. Това трябва да намали натоварването за страните, участващи в операцията в Либия.

Представителите на опозицията не са особено впечатлени от подобно решение. „Това е сбъркана логика“, казва Волфганг Герке, говорител на Лявата партия. „Да участвате във война в Афганистан, само защото не искате да се замесвате в Либия“.