Русия печели от паниката около доставките на петрол от Близкия изток

Какъвто и да е изходът от бунтовете в арабския свят, засега имаме неоспорим икономически победител – руският премиер Владимир Путин, пише New York Times.

Русия, която добива повече петрол от Саудитска Арабия, се радва на печалби от резкия скок на глобалните цени на енергийните суровини, причинен от нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка. Подкрепена от високите цени на петрола, от началото на годината руската рубла се е повишила спрямо американския долар повече, отколкото която и да е друга валута. За управляващите в Кремъл това наистина е добре дошло, тъй като тенденцията би успокоила инфлацията в годината на президентските избори.

Руските акции също са на зелено. Миналата седмица индексът Micex затвори на 1781 пункта - ръст от почти 6% от началото на годината.

Руснаците обаче не са в състояние да неутрализират потенциален мащабен спад в глобалното производство, тъй като в Русия няма нито един нефтен кладенец, който да не се използва. Ето защо Москва не може да увеличи добива си.

В края на миналата седмица пазарите затвориха при цена от 114 долара за барел суров петрол от Урал. От началото на годината износът на тази марка петрол се е увеличил с 24%.

Миналата седмица в предавано по повечето руски телевизионни канали открито заседание Путин и неговият финансов министър Алексей Кудрин не се и опитаха да прикрият злорадството си от печалбите за Русия, следствие от паниката на глобалните петролни пазари.

„Кудрин, бюджетните приходи нараснаха значително“, констатира делово Путин.

Кудрин се съгласява, отбелязвайки, че ако цените на петрола се задържат, Русия ще може да възобнови финансирането на държавните инвестиционни фондове за първи път от лятото на 2008 г., когато започна глобалната рецесия.

До края на годината един от тези фондове, Фондът за резерв, може да набъбне до 50 млрд. долара, съобщава Кудрин. Само допреди няколко месеца, докато планираха бюджета за 2011 г., икономистите в Кремъл очакваха фондът да бъде пресушен. „Добре“, похвали руският премиер своя министър, кимайки със задоволство.

На Русия, разбира се, не се налага да погледне по-далеч от 2008 г., за да осъзнае, че едно рязко повишаване на цената на петрола може да бъде последвано и от също така рязък спад.

Поне засега обаче руската енергийна индустрия се чувства комфортно.

Сравнителната стабилност на Русия е един от факторите, които френският енергиен гигант Total цитира миналата седмица, след като се съгласи да придобие около 12% от Novatek - независима газова компания, оперираща в Русия - и да се присъедини към проекта за втечняване на природен газ в руските арктически води.

„Размириците в редица страни производителки на нефт и газ изпращат ясен сигнал към инвеститорите да се насочат към Русия“, каза изпълнителният директор на Total Кристоф де Маржери при срещата си с руския президент Дмитрий Медведев.

Маржери съобщава, че неговата компания ще вложи в проекта около 4 млрд. долара. „Русия предлага доста по-сигурна среда за инвестиции“, допълва той.

Според анализаторите тъй като глобалният капацитет за производство на петрол все още е доста по-висок от търсенето, покачването на цените се подхранва по-скоро от страх, отколкото от реални проблеми. Опасенията са, че насилието в Либия може да се разпространи и в други страни от Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), които в по-голямата си част са арабски.

Русия е извън ОПЕК и не е обвързана от квотите за производство на петрол, договорени в организацията. Също така, поради застаряващото си население и изключително силно развития си полицейски апарат, включително тайна полиция и сили за вътрешна сигурност, страната се счита за по-малко уязвима от бунтове и социални вълнения.

От дълго време Русия се опитваше да изпревари Саудитска Арабия, която е член на ОПЕК, като я измести от челното място на най-голям производител на петрол в света. Въпреки че Саудитска Арабия има по-голям капацитет за производство и значително по-големи резерви, в момента Русия произвежда повече петрол. Ако петролът и природният газ се калкулират заедно, Русия е най-големият износител на енергийни суровини в света.

Международната енергийна агенция прогнозира, че през следващите 5 години износът на енергийни суровини от Русия ще остане стабилен, но индустрията ще изисква все по-мащабни инвестиции, тъй като максималният капацитет на основните руски нефтени находища в Западен Сибир отдавна е достигнат.

В този контекст, освен сегашното поскъпване на петрола, нестабилността в Близкия изток може да донесе и дългосрочни ползи за Москва, а именно пренасочването на повече западни инвестиции към Сибир и руския арктически шелф.

Британският нефтен гигант BP също се позова на относителната стабилност в Русия в сравнение с някои страни от ОПЕК, когато през януари обяви инвестиция от 7,8 млрд. долара в държавната руска нефтена компания Роснефт, с цел съвместно проучване на руския арктически шелф. По-късно същия месец Exxon Mobil, най-голямата американска нефтена компания, подписа договор с Роснефт за проучване на крайбрежния шелф в Черно море.

Бунтовете в Северна Африка подсилват руската позиция при преговорите с Европа за износ на руски природен газ и изграждането на газопроводи.

При посещението си в няколко европейски столици през февруари изпълнителният директор на Газпром Алексей Милер посъветва европейците да преосмислят опозицията си срещу руските проекти за газопроводи в Европа в светлината на „ситуацията“ в Северна Африка – регион, конкуриращ Русия с износ на природен газ за Европа.

Русия строи газопровод под Балтийско море, който ще изнася природен газ директно за Германия, като е предложила и изграждането на друг подобен газопровод, по дъното на Черно море, който ще доставя газ до България. Руснаците настояват, че по този начин ще бъдат избегнати рисковете при транспортирането на руски газ през централноевропейските страни, за които се смята, че не са настроени достатъчно приятелски към Русия. Някои европейски правителства изразяват недоволство от високата цена и политическия контекст на тези проекти.

Когато миналия месец Путин посети Брюксел, той постигна нова договореност за газопроводите, изграждането на които подкрепя от години. „Убеден съм, че истинският дългосрочен интерес на европейската икономика е обвързан с нашите ресурси“, казва руският премиер. „Нищо няма по-голямо значение от стабилността“.