Дали Белгия е „корабът, който така или иначе ще потъне“?

Възможно ли е икономическото бъдеще на Белгия да виси на косъм заради липсата на правителство от вече над 250 дни, пита в свой анализ Джонти Блум от ВВС.

От една страна политическата безизходица сякаш не вреди на страната. Все още се събират данъци, контейнерите за боклук са почиствани редовно, а училищата са отворени. Данни на централната банка показват, че потребителското доверие в страната остава стабилно, достигайки през февруари нивата си от 2007 г.

В такъв случай има ли значение наистина липсата на правителство? Отговорът е: да, макар че в ежедневието това не пречи.

В подкрепа на твърдението си авторът посочва високото ниво на задлъжнялост на правителството, което в момента е близо 100% от БВП на страната. По този показател Белгия е на трето място в ЕС, което води до някои тревожни сравнения с Испания и Португалия и дори с Ирландия и Гърция, които потърсиха помощ от ЕС.

Тези сравнения не са в полза на Белгия не на последно място и защото останалите страни в ЕС с големи дългове поне се опитват да вземат мерки по проблема.

Белгийският крал Албер II поиска служебният кабинет да помисли за намаляване на разходите, но според икономиста от ING Bank Карстен Бржешки предстои бедствено положение. „Няма изход. Ако имате дълг на правителството в размер на 100% от БВП и застаряващо население, трябва да направите нещо. Не може да се отлага предприемането на радикални мерки до безкрайност“, посочва той.

Без силно национално правителство обаче е трудно да се очаква, че страната ще въведе реалните и болезнени съкращения на разходите и по-високи данъци, необходими за силно намаляване на нивото на дълга.

Езиково разделение

Политическите партии в Белгия се опитват да формират правителство от изборите на 13 юни 2010 г. Възможността за създаване на необходимото за справяне с реформите силно правителство обаче изглежда все по-малко вероятна.

В момента Белгия е почти разединена по лингвистична линия между богатата икономически северна част на страната, където се говори фламандски, и по-бедната френскоговоряща южна част.

Всяка от двете области има свой собствен местен парламент, както и парламент за всяка от езиковите групи. Резултатът е, че вече няма национално представени политически партии, както и непрестанни битки относно езика.

За пример авторът на анализа посочва Линкебек – малко градче в покрайнините на двуезичния Брюксел. Населението му е говорело фламандски и градът все още е част от провинция Фландрия, но сега той е населен от френскоговорящи жители, които са се преместили от центъра на столицата в търсене на по-добро качество на живот. Те искат да говорят френски.

Кметът на града Дамиен Тиери посочва, че това създава истински проблеми. „Задължени сме да говорим фламандски при всичките си официални срещи. Ако кажем и една дума на френски, събранията на градския съвет официално се прекратяват от фламандските власти.“

Лингвистичното разделение в страната е така вкоренено, че двете общности нямат почти нищо общо и отказват да направят компромис.

Според блогъра Марсел Сел страната е обречена. „Сравнявам ситуацията с Титаник, последните избори бяха моментът на сблъсъка на Титаник с айсберга и след тях нищо не може да се направи за подобряване на нещата, корабът ще потъне така или иначе“, казва той.

Според Марк Рейнбо, колумнист на фламандския вестник De Standaard, разделянето на нацията по лингвистична линия е твърде сложно, за да се осъществи. „Белгия е толкова преплетена, особено с Брюксел в средата, че на практика е невъзможно от техническа гледна точка да бъде разделена."

Тъй като както френско, така и фламандскоговорящите имат претенции към Брюксел, може да се окаже наистина невъзможно постигането на споразумение как да се раздели страната. Проблемът е, че също толкова невъзможно изглежда и споразумението за формиране на национално правителство.