Дали бунтовете в Африка не са резултат от палиативните икономически решения?

Свидетели сме на уникална поредица от събития през последните няколко години, която промени хода на световната история, пише Тод Харисън, основател и главен изпълнителен директор на Minyanville Media Inc., за MarketWatch.

Финансовата криза, която възникна, се пренесе върху глобалната икономика, а после погълна и социалната сфера. Вирусът, някога смятан за ограничен до рисковите ипотеки, зарази цялата планета.

Социалните нагласи и склонността към риск формират финансовите пазари. Една от най-големите заблуди за всички времена бе, че пазарният крах предизвика Голямата депресия през 30-те, а всъщност бе обратното.

Преди година Minyanville посочи Източна Европа като настоящото превъплъщение на некредитоспособния заемател. Въпросът е дали Гърция е Fannie Mae, Португалия - Freddie Mac, Испания – AIG, Аржентина - Wachovia Bank, а Ирландия - Lehman Brothers.

Заразата по дефиниция се пренася на фази и трябва да помним, че Гърция е само симптом на целия проблем. Независимо от това какви решения предприемат МВФ и еврозоната, те единствено печелят време, точно както национализацията на Fannie и Freddie измести въпроса за риска.

Имайки предвид тенденциите в социалните нагласи и пазарът, който е един дисконтиращ механизъм, възприятията, които определят финансовата реалност трябва да останат в центъра на преобладаващите разбирания.

Дълго преди програмата за изкупуване на проблемни активи (TARP) да бъде предложена като решение, ние говорехме за два възможни изхода от кризата.

Първият бе лечение чрез фалит по дълговете или преструктуриране, които щяха да доведат болезнена дефлация в близко бъдеще, но щяха да ни поставят на пътя на устойчивата глобализация.

Вторият се изразяваше в приемането на повече лекарства, които подтискат симптомите – изкуствена инфлация, която пренася тежестта върху бъдещите поколения и се проявява чрез обществена ожесточеност, социални вълнения и геополитическо противопоставяне.

На пръв поглед няколко изолирани инцидента в Северна Африка и Близкия Изток може да изглеждат като опит да се прокара линия между несвързани точки, с цел очертаването на тенденция.

По-задълбочен поглед дава друга перспектива – сегашните събития са неволни последици от политики, в пълен унисон с описания по-горе втори сценарий.

Малцина обърнаха внимание на отстраняването на тунизийския президент през миналия месец, но целия свят разбра, когато президента на Египет Хосни Мубарак бе прогонен.

Сега в Либия жертвите са стотици, като безредиците заплашват най-големите петролни резерви в Африка.

Аз съм изцяло за прочистване на системата и прекратяване на диктатурата. Все още има злодеи по света, управляващи със железен юмрук, но дигиталната ера даде гласност на милиони, които преди бяха подтискани.

Макар ние да си имаме своите проблеми в САЩ, това, което се случва на другия край на света има сериозни последици.

Геополитическите конфликти възникват поради религиозни различия или икономически трудности, което вероятно ги прави неизбежни.

Макар да вярвам в мирното решение на разрастващите се геополитически проблеми, това все пак е въпрос на риск мениджмънт, който допуска с определена вероятност и административен вакуум, съпътстван от заграбване на власт, който може завинаги да промени новия световен ред.