Рубини: Арабските улици крият риск от глобална стагфлация

Размириците в Тунис, а вече и в Египет имат значим икономически и финансов ефект. Около две трети от регистрираните залежи на нефт в света и почти половината от природния газ се намират в Близкия изток. Геополитическият риск в региона е причина за повишаването на цената на петрола, последствията от което са глобални, пише Нуриел Рубини, председател на Roubini Global Economics в коментар за Financial Times.

Три от последните пет глобални рецесии са следствие на геополитически трусове в Близкия изток и последвалото повишаване на цената на петрола. В останалите две глобални рецесии цената на петрола също е играла роля. Войната Йом Кипур през 1973 г. причини рязко покачване на цената на петрола, което доведе до глобалната стагфлация – рецесия в комбинация с инфлация - през 1974 – 1975 г. Иранската революция от 1979 г. доведе до подобно стагфлационно повишаване на цените на петрола, което причини световната рецесия от 1980 г. (и двойната рецесия в САЩ, 1980 – 1982 г.).

Инвазията на Ирак в Кувейт през август 1990 г. доведе до покачване на цените на петрола в момент, когато кризата със спестяванията и заемите почти беше довела САЩ до рецесия. САЩ и най-развитите икономики впоследствие преживяха краткотрайна рецесия, която продължи до пролетта на 1991 г., когато войната срещу Ирак беше спечелена. Дори по време на глобалната рецесия от 2001 г. - причинена от спукването на технологичния балон – петролът изигра известна роля, тъй като втората палестинска интифада и цялостното напрежение в региона доведоха до умерено, но значимо увеличаване на цените.

Цените на петрола изиграха забележима роля и при последната глобална рецесия. САЩ навлезе в рецесия през декември 2007 г. след колапса на първичния ипотечен пазар в страната, но рецесията прерасна в глобална едва през есента на 2008 г. Глобалната рецесия обаче беше предизвикана не само от фалита на Lehman Brothers. За 12 месеца до лятото на 2008 г. цената на петрола се удвои, достигайки 148 долара за барел. Негативният ефект върху търговията беше масивен. Рязкото понижение на печалбите се наблюдаваше не само в САЩ, по-голямата част от Европа и Япония, но също и в Китай и всички други нетни вносители на нефт и енергия сред развиващите се пазари. Толкова уязвимата глобална икономика лесно изпадна в рецесия.

Ние все още не знаем докъде ще стигне политическата нестабилност в Близкия изток, а и в други региони по света. (Може ли такъв основен доставчик на нефт като Венецуела да преживее своя „жасминова революция?) Нито пък знаем дали рискът от нарушаване на доставките на нефт ще доведе до чувствително повишаване на цените. Дори регионална политическа нестабилност, която не нарушава директно доставките на нефт, може да повиши цените, както по време на войната между Израел и Хизбула в Ливан през 2006 г., когато цената на петрола се повиши от 60 долара на 80 долара.

Съществува обаче риск, че свалянето на близкоизточните диктатори няма да доведе до установяването на стабилни демокрации, а до появата на дори още по-радикални и нестабилни режими. Разбира се, никой не трябва да таи симпатии към деспоти, чието управление се характеризира с корупция, бедност, висока безработица и социални дисбаланси. Всички се надяваме, че събитията в Тунис и Египет ще доведат до свободни избори и демократично управление, отговарящо на нуждите и стремежите на подтиснатите маси.

Последните опити за провеждане на „свободни избори“ и установяване на „демокрация“ в Близкия изток бяха разочароващи – иранската революция доведе до авторитарен и подтиснически режим, контролиран от ислямски фундаменталисти; изборите в Газа доведоха до възхода на радикалната организация Хамас; в Ливан наблюдаваме Хизбула – радикална и добре въоръжена „държава в държавата“ - която заема все по-силни позиции; щатската инвазия в Ирак доведе до гражданска война и нестабилна псевдодемокрация, за която съществува все по-голям риск да попадне под влиянието на радикални шиитски групировки.

В региона съществуват и други опасности – рискът от военна конфронтация между Израел и Иран поради спора около иранската ядрена програма; нерешеният израело-палестински конфликт; Турция, която охлажда геостратегическите си връзки със Запада и в същото време се намира в дипломатически конфликт с Израел; непокорните шиитски общности в Бахрейн, Саудитска Арабия, Йемен и други сунитски режими. Най-новите политически трусове в Тунис и Египет изглежда се разпространяват в Йордания, Алжир, Мароко, Йемен, Бахрейн, като дори режимите в Саудитска Арабия и Сирия могат да се окажат следващите жертви на уличното недоволство.

Още преди арабската революция от последните два месеца цената на петрола се повиши над 90 долара за барел не само поради фундаментални причини като глобалното икономическо възстановяване, но също и поради нефундаментални фактори – вълната от ликвидност, използвана за придобиване на активи и суровини на развиващите се пазари, при почти нулеви лихвени проценти; вливането на ликвидност в развитите икономики; елементът на стадно поведение сред инвеститорите (както през 2007 – 2008 г.) и ограничените, нееластични доставки на нефт. Цената на петрола вече надхвърли 100 долара за барел.

Повишаването на цените на петрола и другите суровини, най-вече храните, води до нарастване на инфлацията на вече прегряващите пазари от развиващия се свят, където разходите за енергия и храна съставляват до две трети от потребителската кошница. Цените на суровините и петрола се отразяват негативно и на търговията, и на доходите в развитите страни, които, притиснати от анемичния темп на възстановяването, едва прохождат от рецесията. Поради застоя на пазара на труда увеличението на цените на суровините може да доведе единствено до първични инфлационни ефекти, без това да се отрази на същинската инфлация (core inflation, изключваща цените на храните и енергията). Ако цената на петрола се повиши значително, растежът на развитите икономики ще се забави значително и някои от тях могат дори да изпаднат в двойна рецесия. На последно място, повишаването на цените на суровините кара инвеститорите все повече да странят от рискове, което може да доведе до понижаване на доверието на потребителите и бизнеса и да се отрази негативно на финансовите пазари и реалната икономика.

Може само да се надяваме, че събитията в Тунис и Египет ще доведат до гладък преход към стабилно и демократично управление. Рисковете за нестабилност и радикализация не могат да бъдат изключени. Подобни катаклизми и произтичащата от тях вероятност за ново рязко повишаване на цената на петрола крие сериозен риск за глобалната икономика, която едва започва да се възстановява от най-тежката финансова криза и рецесия от десетилетия.