Япония: Загрявката преди истинския икономически сблъсък на САЩ с Китай?

През 80-те години САЩ са изправени пред изнервящото предизвикателство от една бързо разрастваща се икономическа сила и динамиката на нейния износ. Страната е впечатляващ конкурент, но и често нарушава несправедливо правилата на международната конкуренция чрез отпускането на финансови субсидии за местните компании, дискриминацията срещу чуждестранни компании при държавните поръчки, кражба на западни технологии или изкуствено понижаване на курса на своята валута.

Три десетилетия по-късно в САЩ отеква ехото на тези събития. Този път обект на възхищение и гняв не е „Япония АД“, а „Китай АД“, пише в коментар за Financial Times Стив Лор.

„Гледали сме този филм и преди“, казва за изданието Клайд Престовиц-младши, президент на Института за икономически стратегии и бивш преговарящ за търговията между САЩ и Япония през 80-те. „Подобно на Япония, сега Китай се изкачва по стълбицата на икономическото и технологично развитие и използва всички средства, с които разполага, за тази цел.“

Китай, разбира се, е различен от Япония през 80-те в много отношения - по-голям, по-беден, управляван от комунистическо правителство и въпреки това в някои отношения настроен по-предприемачески. Инвеститори от Силициевата долина например започнаха да откриват офиси в Китай за установяване на връзки с местни предприемачи, както никога не са правили в Япония.

Икономическите събития и тенденциите на пазара обаче са непредвидими. В началото на 80-те японската атака над американската високотехнологична индустрия и производство на полупроводници и компютри изглежда плашещо. Икономическият песимизъм от онова време обаче се оказва безпочвен – всеки може да се запита колко често се среща японски компютър в наши дни.

Така че, ако се съди по икономическото предизвикателство, символизирано преди години от Япония, и по американската реакция срещу него, може да се предскаже до някаква степен и бъдещето на китайското предизвикателство днес.

Проверка на действителността в Япония

Бизнесът в Япония действително пропуска революцията на компютрите и интернет и така и не успява да създаде конкуренти на Microsoft, Apple, Google и Facebook. Но азиатската страна става световен лидер при производството на автомобили, металообработващи машини, плоски екрани и части за производство на битова електроника. В крайна сметка някои от политиките на Токио дават предимство на Япония и САЩ все още има доста голям търговски дефицит със страната.

Япония, която няма природни ресурси като петрол, има БВП на глава от населението от над 42 хил. долара в сравнение с около 47 хил. долара за САЩ, по данни на Международния валутен фонд. В Китай БВП на глава от населението е все още по-малко от 4 300 долара.

Сътрудничеството между американското правителство и бизнеса

В САЩ от друга страна 80-те са десетилетието на Роналд Рейгън, когато се празнуват свободните пазари, свободната търговия и намаляването на данъците. „Правителството не е решение на нашия проблем, то е самият проблем", е мотото на Рейгън. 

И все пак, в областта на някои индустрии, администрацията на Рейгън взема мерки, които създават премерен подход към протекционистка политика. Вашингтон договаря така наречените доброволни ограничения на износа с японската автомобилна индустрия. Това принуждава японските автомобилни компании да строят фабрики в САЩ, където сега работят хиляди американски работници. Постигнатото в тази ера споразумение за търговията с полупроводници от друга страна отваря с взлом японския пазар за американските компании.

Междувременно американските производители на компютърни чипове се обединяват в консорциум, който се създава от федералното правителство и няколко компании. Целта му е да се споделят разходите, но и рисковете за развитие на индустрията и да се предпази тя от японските конкуренти. Това впоследствие кара IBM да инвестира в Intel, която е под тежката обсада на японски компании на пазара на памет. По този начин Intel набира инерция и решава да рискува с производството на микропроцероси, което става много по-печеливш бизнес след революцията на пазара на компютри. Японските компании не правят този иновативен скок и остават в бизнеса с памет, в който впоследствие компаниите от Тайван и Южна Корея ги надминават.

Според експерти именно сътрудничеството между американското правителство и бизнеса е помогнало на компаниите, произвеждащи чипове, да запазят своята преднина в тази област.

Една от основните причини Япония да представлява заплаха през 80-те в областта на компютърните чипове и компютрите е трансферът на технологии, който възниква преди години. За да продават на японския пазар и да прибират печалбите, IBM и Texas Instruments - един от първите лидери на пазара на чипове, трябва да споделят технологии с японците. Така на свой ред те построяват заводи там.

В случая на Китай обстоятелствата може да се различават, но правителството налага същите изисквания за споделяне на технологии и създаване на съвместни предприятия за достъп до вътрешния пазар.

Китай има дълъг списък с индустрии, където има дългосрочни амбиции. Те включват търговски самолети, телекомуникационно оборудване, високоскоростни влакове, съоръжения за чиста енергия като слънчеви панели и вятърни турбини, а дори и пазара на автомобили.

Американските корпорации като заложници на Китай

Залогът за американските компании в Япония е бил, както е и за американските компании в Китай днес, че ще могат да запазят преднината си и да въвеждат иновации по-бързо от местните конкуренти, смята Едуард Дж. Линкълн, професор по икономика в Нюйоркския университет.

В Китай обаче американските компании правят много по-голям залог, че могат да останат напред в състезанието за интелектуална собственост. В някои области, особено компютърния софтуер, Китай има заслужена репутация за пиратство и интелектуални кражби, въпреки че Пекин се ангажира да намали тази практика. Освен това много повече западни компании споделят технологии и имат съвместни предприятия в областта на технологиите сега в Китай, отколкото в Япония преди години.

Освен това Япония рязко ограничава преките инвестиции от чуждестранни компании, докато Китай ги приветства. В Китай освен това редът и условията за инвестициите са се развивали през годините. В началото на 80-те Китай открива "специални икономически зони", главно в южната част на страната, където чуждестранните компании биха могли да построят фабрики, да произвеждат и изнасят стоки. През 90-те Китай се отворя още повече за чуждестранни инвестиции, позволявайки на компаниите да продават и на вътрешния пазар.

През последните няколко години китайското правителство, според анализатори и мениджъри, приканва повече чуждестранни компании да прехвърлят по-напреднали технологии на вътрешния пазар. Усилията на правителството да ускори технологичния растеж на Китай се наричат "местни иновации".

Фред Бергстън, директор на Института за международна икономика Питърсън, казва: "Китай е много по-умен от Япония в инвестиционната си политика. Той покани преките чуждестранни инвестиции и след това взе за заложници американски корпорации.“

Изкушението за покоряване на дял от развиващия се китайски пазар, който е много по-голям от този в Япония, дава голямо предимство на Китай, защото заглушава жалбите на американските компании във Вашингтон, казва Бергстън. Повечето американски компании, казва той, се противопоставят на търговските ограничения за Китай, защото се надяват да се включат на китайския пазар.

Китайската валута остана на заден план в дискусиите по време на срещата на американския президент Барак Обама и китайския държавен глава Ху Дзинтао през януари. Според Бергстън юанът е подценен с 20% или повече, което прави китайския износ по-евтин в чужбина. "Това е повсеместна експортна субсидия", казва Бергстън.

Ето защо може да се очакват безброй валутни и търговски спорове с Китай, каквито е имало и с Япония.

Истинският отговор на предизвикателството от Китай, както на конкуренцията от страна на Япония през 80-те, трябва да дойде от САЩ, казват икономисти. Комбинация от няколко съставки в политиката ще е нужна: сръчна политиката на правителството, интелигентни стратегии за частния сектор, национални инвестиции в научни изследвания и развитие за дългосрочни иновации, подобрена производителност на американската образователна система. Накратко, всички неща, които Щатите трябва да правят така или иначе, но с допълнителна мярка за спешност заради конкуренцията в световен мащаб, която Китай въплъщава.