Какво може да се направи за социалното неравенство?

Освен че са известни и влиятелни, Ху Дзинтао, Дейвид Камерън, Уорън Бъфет и Доминик Строс-Кан имат и още нещо общо помежду си: и четиримата често са показвали в публичните среди загриженост за растящата пропаст между богатите и останалата част от света, пише The Economist.

Президентът на Китай Ху Дзинтао от една страна постави в центъра на обещанието си за „хармонично общество” намаляването на различията в доходите, особено между градския елит и бедното селско население в Китай.

Британският премиер Камерън застана зад схващането, че обществата с по-голямо социално неравенство се представят по-лошо според почти всички показатели за качество на живот.

Вторият най-богат човек в САЩ - Уорън Бъфет, стана кръстоносец на идеята за по-високи данъци върху наследството, твърдейки, че Америка рискува да се превърне в плутокрация без него.

Ръководителят на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан на свой ред настоява за нов глобален модел на растеж и твърди, че големите разлики между доходите застрашават социалната и икономическа стабилност.

Мнозина споделят техните опасения. Ново проучване на Световния икономически форум, чието тазгодишно събрание започва на 26 януари в Давос, показва, че засилването на икономическото неравенство е един от двата основни глобални риска през следващите десет години, заедно с недостатъците в глобалното управление.

Еднакво объркващи

Дебатът за последиците от неравенството съществува от много време. Но финансовата криза, за която се винят богатите банкери от Wall Street, намали разходите в публичния сектор и ще удари най-силно бедните, докато най-богатите се възстановиха най-бързо от нея. В резултат на това тонът се промени.

През голяма част от последните две десетилетия преобладаващото мнение сред световния политически елит, наричано „консенсусът от Давос”, е, че растящото неравенство само по себе си не е по-важно от гарантирането на това тези в дъното да станат по-заможни.

Сега обаче вниманието е насочено към самото неравенство и схващанията, че носи опасни последици. Един от доводите за това е олицетворен в книгата “The Spirit Level”, в която се твърди, че страните с по-големи неравенства в доходите се справят по-лошо по всички социални показатели - от повече убийства до по-ниска продължителност на живота. Втората заплаха идва от макроикономическите последици от различията в доходите. Няколко видни икономисти смятат, че неравенството е основна причина за финансовата криза, защото политиците са се опитали да се противопоставят на растящата пропаст между бедни и богати чрез насърчаване на по-бедните да вземат повече кредит. Третият аргумент за това е, че неравенството изкривява политиката, като влиянието на Wall Street във Вашингтон често се дава като пример за нездравословния начин на влияние на плутократическия елит.

Старият консенсус от Давос за насърчаване на растежа като мярка за борба с бедността все още е по-добра политика за преодоляване на проблемите на неравенството. Политиците ще се справят по-добре с тези последици, ако премахнат пазарните нарушения, които често лежат в основата на най-големите неравенства в доходите, и които пречат на икономическия растеж.

Факти за неравенството

Разликата между бедни и богати действително е намаляла в световен мащаб, докато бедните страни изпревариха богатите по темпове на ръст. Тенденцията обаче не е равномерна както по региони, така и в отделни страни.

В Латинска Америка, където са най-неравнопоставените общества в света, правителствата са подобрили доходите на по-бедните чрез по-бързия икономически растеж и преструктуриране на публичните разходи по такъв начин, че да се подобри социалната осигурителна мрежа (но не и чрез повишаване на данъците за богатите).

Пропастта между богати и бедни обаче се е разширила в други бързо развиващи се страни (по-специално Китай и Индия), както и в много богати страни (особено САЩ, но и в държави с добра репутация за по-егалитарни общества, като например Германия). Но причините за това са различни. В Китай неравенството има много общо със системата за разрешителни, която ограничава вътрешната миграция към градовете. В САЩ неравенството на доходите започва да се увеличава през 80-те, когато по-бедните започват да изостават от средната класа. В последно време делът на доходите на най-заможния 1% от американците се увеличи и най-вече при тези, които работят във финансовия сектор.

И все пак не е ясно доколко последиците, които се приписват на социалното неравенство, се дължат само или изобщо на него.

Послание до Давос

Нюансите в социалното разделение по света показват, че политическите лидери трябва да се съсредоточат върху начините за увеличаване на социалната мобилност. Глобалният пазар предлага много по-голяма възвръщаемост на тези, които са най-способни в своята област. Модерните технологии благоприятстват квалифицираните. Тези икономически промени се засилват от съпровождащите ги социални промени: образовани хора сега често са по-склонни да създадат семейство с друг образован човек.

Погледнато от тази гледна точка, правилният начин за борба с неравенството и повишаване на мобилността е ясен. На първо място, правителствата трябва да останат съсредоточени над повишаването на стандарта на средната и бедната класа, вместо да намаляват стандарта на най-заможните. Инвестирането и премахването на бариерите в образованието, премахването на правилата, които пречат на способните да се развиват, и пренасочването на държавните разходи към тези, които имат нужда най-много от тях, са начини това да се постигне.

Правителствата също трябва да премахнат правилата и субсидиите, които облагодетелстват специфични отрасли или вътрешни лица. Принуждаването на банките да държат повече капитал и да плащат за държавната мрежа за безопасност е най-добрият начин за отслабване на влиянието на Wall Street. В развиващия се свят трябва да има много по-силна атака срещу монополите и да се възобнови ангажимента за намаляване на глобалните търговски бариери, защото нищо не повишава конкуренцията и не разхлабва социалните бариери по-добре от по-свободната търговия.

Тези реформи няма да се справят с всички неравенства между приходите, защото в един по-свободен свят уменията и интелекта пак ще бъдат по-добре възнаградени, а в някои случаи и много по-щедро. Това, което е важно, е, че тези реформи ще премахнат най-несправедливите и пагубни неравенства между доходите. Те също така ще стимулират растежа и ще направят световната икономика по-стабилна. Ето защо ако в Давос са обезпокоени от разликата между богатите и останалата част от света, това е пътят, който трябва да следват.