През по-голямата част от 2010 г. Турция беше галеникът на инвеститорите сред развиващите се пазари. Индексите на истанбулската фондова борса бяха сред най-добре представящите се в световен мащаб, доходността по турските облигации падна до исторически ниски нива и нетните дялови инвестиции достигнаха 16,5 млрд. долара до края на ноември.
Тези печалби отразяват бързото възстановяване на турската икономика от рецесията, по време на която турското правителство и централна банка си спечелиха необичайно положителна репутация за прилагането на стабилна монетарна политика, фискално целомъдрие и здравословни банкови регулации, пише Financial Times.
Печалбите за турската икономика са част и от общата тенденция за пренасочване към развиващите се пазари. Въпреки това от месец турските пазари са в застой, след като нетрадиционна инициатива на турската централна банка възобнови опасенията за прегряване на турската икономика, нараснала вероятно с 7%-8% през 2010 г.
През декември комисията за валутна политика към турската централна банка пренебрегна всички фундаментални правила на икономическата теория и понижи лихвените проценти до 6,5% въпреки изключително високото вътрешно търсене, в опит да ограничи идващите отвън капиталови потоци и дефицита по текущата сметка, който е почти 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В опит да ограничи растежа на кредитите турската централна банка повиши и капиталовите изисквания за банките.
Изненадващите стъпки предизвикаха разпродажби на турската лира, която от началото на ноември е изгубила повече от 10% от стойността си спрямо американския долар. „Сделките от типа carry trade с турската лира, при които инвеститорите използват разликата в лихвените проценти на валутите, са под обичайните нива и с повишаването на волатилността рисково претеглените carry trade сделки изглеждат дори още по-малко привлекателни“, посочват анализатори на Barclays Capital.
Действията на банката внесоха нестабилност и на истанбулската фондова борса. Нетните чуждестранни инвестиции на борсата достигнаха 2,1 млрд. долара през 2010 г., но през декември наблюдавахме отлив от 489 млн. долара. Според данни на EPFR Global инвеститорите са преминали от Турция към Бразилия, Русия и Южна Африка. Първоначално доходността по турските облигации се понижи поради очакването за по-нататъшно съкращаване на лихвите. Впоследствие обаче доходността тръгна нагоре и при последните аукциони инвеститорите не проявиха особено голям ентусиазъм за придобиване на турски дълг.
Едно от основните притеснения на пазара, е че с опита си да контролира инфлацията и финансовата стабилност централната банка рискува да не успее в нито едно от двете. По-високите капиталови изисквания също не оказаха ефект върху ръста на кредитите, който е на нива от над 30% на годишна база.
Според инвеститори ако капиталовите изисквания за банките бъдат повишени допълнително, банките вероятно ще финансират кредитната експанзия, като понижат нивата на държания от тях местен дълг. Това със сигурност допълнително ще понижи търсенето на турски дълг.
Стратези на BGC Partners посочват, че Турция може да изгуби добрия темп на растеж през 2011 г. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) икономиките на Русия и много страни от Латинска Америка и Източна Европа ще нарастват с по-бързи темпове.
Междувременно кредитната агенция Fitch даде сигнал, че може да е първата, която ще присъди на Турция инвестиционен рейтинг, при условие че в страната няма политическа нестабилност след парламентарните избори през юни тази година – развитие, което би отворило турските пазари за цял нов клас институционални инвеститори.