Нови начини за контрол на "горещите" пари

Въпросът какво могат да направят правителствата, за да ограничат притока на спекулативни пари, или т. нар. „горещи пари“, доведе до разгорещен дебат през последните месеци на фона на многото усилия на развиващите се страни да се преборят с поскъпването на валутите си и скока в цените на активите, пише Financial Times.

Миналата седмица даде нови доказателства за подобни мерки: Южна Корея обяви, че налага по-строги правила за контрол над финансовите деривати, за да спре прекомерните спекулации на фондовия пазар. Бразилия и Индия са други примери за страни, които прибегнаха до значителни ограничения на трансграничните финансови потоци.

Това, което се случва в Южна Корея обаче, далеч не се изчерпва като важност само с ограничаването на спекулациите на фондовите борси и валутните пазари.

Вместо това на случващото се в Южна Корея може да се гледа като на интригуващ експеримент, насочен към банковото регулиране. Сеул, с други думи, се превръща в нещо като финансова лаборатория, където се тестват идеи, които ще покажат дали е възможно да се развие нова регулаторна и финансова култура.

Резултатите от този експеримент могат да провокират размисъл не на последно място, защото той се провежда в момент, когато европейските и американските регулаторни органи също търсят отговор на въпроса дали не би било възможно да се приложи по-широк макропруденциален надзор над банките.

Професорът по икономика от университета в Принстън Ху Сун Шин, който през голямата част от 2010 година е икономически съветник на правителството в Сеул, не вярва в това, че ортодоксалната парична политика и регулаторни инструменти биха могли някога да се справят с балоните в цените на активите.

Доскоро в икономическите среди се смяташе, че най-добрият начин да се се спукат балоните в цените на активите, които са се надули заради прекомерно отпускане на заеми, е като централната банка повиши лихвените си проценти. Въпреки това, в случая на Сеул, повишаването на лихвените нива не доведе до желания резултат, тъй като по-високите лихвени проценти привлякоха още повече парични притоци, а това надува балона още повече. И докато регулаторните органи остават фокусирани върху капитала на банките, за да направят финансовите системи безопасни, Шин смята, че се пропуска най-важното.

Той посочва, че високите изисквания за капиталова адекватност не спират банките да трупат активи по време на бум и Ирландия е доказателство за това. Още по-лошо е, че фокусът Базел над "способността на банките да абсорбират загуби“ отклонява вниманието от пасивите и зависимостта им от нестабилно краткосрочно финансиране. Именно структурата на пасива на банките е тази, която подхранва балоните и опасността за следващите банкови фалити.

Междувременно Южна Корея пое по различен път. През юни тя въведе горна граница на ливъриджа на банките, който могат да използват при търговия с валута. Това има за цел да ограничи покупките им на корейски вон, финансирани с краткосрочни заеми в евтини долари.

Освен това в парламента се готви дебат за въвеждането на „макропруденциална такса“.

Това ще наложи такса до 50 базисни пункта на задълженията на банките в чуждестранна валута, която ще може да се увеличава или намалява от Министерството на финансите, в зависимост от това дали то смята, че има балон. Идеята е по този начин да се предотврати корейските банки да поемат прекалено много краткосрочни задължения, дори ако финансирането в долари е изключително евтино, по начина, по който таксата за задръстванията в Лондон трябва да възпре водачите да използват колите си.

Не е изненадващо, че идеята предизвика ужас сред икономистите защитници на свободния пазар, хедж-фондове и банки. И в действителност, все още не е ясно дали тези експерименти ще проработят в действителност. Икономистът Шин е оптимист и посочва, че откакто тавана на ливъриджа в Южна Корея е въведен през юни миналата година има данни, че корейското банково кредитиране се забавя (въпреки че вонът не е спрял поскъпването си).

Регулаторните органи ще наблюдават много внимателно какво ще се случи ако новата такса влезе в сила през юни 2011 г., както е планирано. Подобна стратегия не е опитвана преди и не е известно какво ще се получи.

Все пак, световните регулатори се движат в посока към приемането на по-активен макропруденциален подход към банковия капитал. Но колкото повече Южна Корея (и други), експериментират с данъците, таваните и таксите върху пасивите и капиталовите потоци, толкова повече досегашните схващания могат да се променят коренно.

При всички положения дебатът ще се разгорещи през тази година, и то не на последно място, защото финансовите инжекции в САЩ ще създадат повече "горещи пари", не само в развиващите се пазари, но в развития свят също.