Кенет Рогоф: Еврото може да спечели надпреварата към дъното

Движенията на курсовете на валутите са пословично трудни за обясняване и още повече за предсказване. Но дори това твърдение по-принцип да е вярно, 2010 г. беше изключително трудна за анализиране, пише Кенет Рогоф, професор от Harvard University в коментар за Financial Times.

Участниците на валутните пазари бяха принудени да предугаждат странни и често противоречиви решения на чиновниците, определящи валутната политика, да тълкуват необичайни събития като дълговата криза в Европа и да проумяват озадачаващи монетарни инструменти като вливането на ликвидност.

Курсът евро/долар например падна до 1,20 долара от 1,45 долара през първата половина на 2010 г. и достигна 1,40 долара през ноември, преди отново за кратко да се понижи под 1,30 долара при сегашния си спад. Отчасти тази волатилност може да се припише на променящите се данни за растежа на икономиката в САЩ, но други не толкова ясно дефинирани фактори, като подвеждащите стрес тестове за банките в Европа и смущението на инвеститорите от програмата за вливане на ликвидност на Федералния резерв, изглежда изиграха доста по-голяма роля.

Независимо какво е предпочитаното пазарно обяснение за значително раздвижване на обменните курсове, „китайците продължават да купуват“, а ние може да се запитаме дали валутните курсове имат каквато и да е тежест в дългосрочния макроикономически фундамент, пише Рогоф.

Сега, в началото на 2011 г., кристалната топка, с която гадаем валутните курсове, не изглежда по-ясна. Всички основни региони остават в капана на пост-кризисни макроикономически стратегии, които са или нелогични, или непоследователни, или и двете. Бюджетната политика на САЩ е противоречива – намаляване на данъците с обещание за балансиране на бюджета на по-късен етап, както и драматично увеличаване на социалните помощи с обещание по-късно те да бъдат ограничени. И тъй като доларът е толкова популярен, САЩ със сигурност ще отпечата голямо количество от зелените пари.

Макроикономическата политика на еврозоната е непоследователна на толкова много нива, че е трудно да изберем с кое да започнем. Основната стратегия на Брюксел е надеждата, че затягането на фискалната политика в периферията на еврозоната, в комбинация с щедро предоставяне на средства от основните европейски икономики, ще реши всички беди. Единственият проблем е, че не може да се иска от хората в Гърция, Ирландия, Португалия и вероятно Испания да търпят неопределено дълга рецесия, докато кредиторите получат парите си обратно.

Вместо да се замислят върху възможността за повторното въвеждане на някои национални валути, страните от еврозоната отпразнуваха новата 2011 г. с приемането на Естония във валутния съюз. Естония е страхотна страна и заслужава подкрепа, но наистина ли има смисъл от включването на още една развиваща се страна в еврозоната точно сега, пита икономистът?

След това идва Китай със своя квази-фиксиран за долара юан. До един момент китайската политика изглеждаше напълно адекватна, но днес да се обвързва валутата на бързо растящата китайска икономика с обречената на слаб растеж Америка няма добро обяснение. Фиксираният курс на юана поражда цяла палитра от дисбаланси, изкривявайки китайското производство към износ и отдалечавайки икономиката от местния пазар. Наистина, Китай все още не е преживявал продължителна инфлация, каквато щеше да изпита, ако истинският (коригиран спрямо инфлацията) валутен курс на страната беше чак толкова изкривен.

Инфлацията все пак вероятно ще принуди китайските власти да действат доста по-решително при все по-малкото оставащи алтернативи на либерализирането на курса на юана. Всъщност, редица бързо развиващи се пазари, като Бразилия и Индия, до голяма степен се сблъскват със същия проблем. Те не искат валутите им да се повишават твърде бързо спрямо долара, но от друга страна централните им банки не искат инфлацията да излезе извън контрол.

Как развиващите се пазари разрешават тези конфликтни цели ще бъде централна тема на валутните пазари през 2011 г. Приказките за „валутни войни“ ще продължат да бъдат съпътствани от прилагането на все по-строг контрол на капиталовите потоци. Следете за възраждането на паралелните валутни пазари, които управляваха света през 50-те и 60-те години, предупреждава Рогоф.

В много случаи паралелни валутни пазари са позволявали известна свобода на валутите на редица страни, дори при официално фиксирани валутни курсове. Това е огледалният образ на модерния феномен, при който много страни, които официално имат плаващи валутни курсове, на практика са въвели валутен борд.

Накрая, имаме развити страни, износители на суровини, като Канада, Австралия и Нова Зеландия, чиито валути вероятно ще продължат да поскъпват, докато продължава бурният растеж на развиващите се пазари, въпреки противоречията във валутните им политики.

Като цяло 2011 г. се очертава като година на надпревара за понижаване на валутните курсове. Наистина ли при тази валутна война има страна, която иска да бъде победител? Нищо чудно, че златото остана толкова привлекателно. Коя валута ще успее да се понижи чувствително през 2011 г.? Признавайки, че е почти невъзможно да се предскаже движението на валутните курсове, Рогоф заявява, че залага на еврото. Той се определя като предпазлив оптимист, че Европа ще намери начин да се справи с проблема с фалитите на страни от еврозоната. Въпреки това елегантни решения на ситуацията няма и рискът от политическа парализа в най-неподходящия момент е висок.

Политиката за вливане на ликвидност на Фед може и да е озадачаваща и някои анализатори да виждат в нея основание за тревога, но рисковете от голяма катастрофа в САЩ са малки. Рискът за еврозоната обаче за колапс от средна величина е голям. В крайна сметка единната европейска валута може да спечели надпреварата към дъното.