Големият въпрос: Под заплаха ли е глобализацията през 2011?

През последните две години светът преживя най-дълбоката си икономическа криза след 30-те години. Но въпреки опасенията на много експерти, огнищата на протекционизъм, за които предупреждаваха, не се появиха. Глобализацията - икономическата и политическа мегатенденция от последните три десетилетия, продължава с пълна сила, пише коментаторът на Financial Times Гидеон Рахман.

Когато Барак Обама посети Индия наскоро обаче, президентът на САЩ предупреди своите домакини, че дебатът за глобализацията е подновен на Запад. Причините за това са очевидни. Западният свят излезе от Голямата рецесия в много по-лошо състояние от развиващите се икономически сили. В САЩ нивото на безработица все още кръжи около 10%. Европейският съюз е изправен пред криза на държавния дълг и социално напрежение. Западните сили чувстват загубата на икономическа и политическа сила в сравнение с развиващия се свят. Американците и европейците все по-трудно преглъщат „новия световен ред“, появил се след края на Студената война.

Като последица от това се зароди и реакция срещу глобализацията, която ще става все по-силна, пише в свой коментар за изданието Рахман, който и е автор на книгата „Свят с нулев резултат“ (Zero-Sum World), която е посветена на политиката и глобализацията.

Глобализацията е процес, при който националните граници пред свободното движение на стоки, хора и капитали постепенно изчезват. Той се ускори през последните 30 години с бума в международната търговия, трансграничните инвестиции и миграцията на хора. Но натискът да се налагат отново бариери в тези три области отскоро се разраства в развитите икономики.

Негативната реакция срещу имиграцията е особено видима в Европа. Във Великобритания новото коалиционно правителство обеща да намали броя на имигрантите от стотици хиляди годишно на десетки хиляди. Международните банки и мултинационални компании вече се оплакват, че дейността им е силно засегната от появата на ограничения. През последната година анти-имиграционни партии направиха пробив в Швеция и Холандия, а една книга против културното влияние на имиграцията се превърна в огромен бестселър в Германия („Германия се самоликвидира“ на Тило Сарацин – бел. ред.). В САЩ популисткото движение Tea Party увеличи натиска за справяне с нелегалната имиграция от Мексико.

Новото регулиране на движението на капитали също се затяга в международния дневен ред на фона на приказките за "глобална валутна война". Докато всички велики сили в света се стремят да постигнат растеж чрез износа, напрежението расте. Америка се оплаква, че Китай умишлено подценява своята валута, за да поддържа голям търговски излишък, който допринася за безработицата в САЩ. Китайският отговор е, че САЩ печатат пари в опит да понижат курса на долара. Въпросът за бъдещето на еврото върна призрака на капиталовите контроли, които един ден могат отново да се въведат в Европа като част от усилията за контролирано разпадане на еврото. Някои развиващи се пазари - най-вече Бразилия - наложиха междувременно контрол върху притока на "горещи пари" през 2010 година, за да предотвратят поскъпване на техните валути до безнадеждно неконкурентни нива.

Тъй като ново глобално споразумение за валутите е малко вероятно да се постигне през 2011 г., тази тенденция вероятно ще набира скорост.

Най-следена, разбира се, е заплахата от търговски протекционизъм. Най-важните търговски отношения в света, тези между двете най-големи икономики САЩ и Китай, не са твърде обещаващи.

Миналия септември Камарата на представителите в САЩ прие закон, който ще позволява на американски компании да отправят петиции за налагане на мита на китайски стоки в отговор на парична политика на Китай. Законопроектът може да не влезе в сила през тази година. Но независимо от съдбата му общите условия, които насърчават протекционистките настроения, са в състояние да се засилят през 2011. Китай показва малко признаци за отстъпки в своята валутна политика, които биха променили нагласите в САЩ. Безработицата в САЩ остава трайно висока. Протекционизмът като икономическа философия постепенно се реабилитира, докато водещи икономисти твърдят, че вдигането на митата е оправдана реакция на "меркантилната" политика като тази, в която Китай е обвинен.

Глобализацията просперира по време на период, в който всички велики сили в света се радваха на силен икономически растеж. Тя е застрашена в един нов свят, в който развиващите се страни са осезаемо по-добре от установените икономики на Запад. И заплахата за глобализацията ще расте, освен ако не се зароди координирано възстановяване на световната икономика.