Ще бъде ли 2011 година шокова за пазарите на ДЦК?

Пазарите на държавни ценни книжа се очертават като слабото звено на финансовите пазари през 2011 г. За това сочат покачващите се лихвени проценти по държавните облигации, и то не само в периферните страни от еврозоната, които за затруднени от фискалната криза, но и в голяма част от развитите страни, включително САЩ и Германия, пише The Economist.

Това едновременно покачване на лихвените проценти в ядрото на богатия свят и в слабата периферия на еврозоната повдига два въпроса: дали повишаването на лихвените проценти в двете зони се задвижва от едни и същи сили и дали те са предвестник на по-силни сътресения на пазара на държавни облигации.

Песимистичното тълкувание на случващото се на пазарите на ДЦК сега е, че едновременното покачване на лихвените нива отразява опасенията за фискалната бъркотия в САЩ, като бледа версия са тревогите на облигационерите за Гърция и Испания. Поддръжниците на тази версия посочват, че доходността на държавните облигации скочи след скорошното обявяване на данъчния план в САЩ, който ще добави над 800 млрд. долара към държавния дълг на страната през следващите десет години.

В същото време правителството все още няма план за овладяването на своите финанси в средносрочен план. По същия начин нарастващите лихвени проценти по немските ДЦК отразяват притесненията за растящите разходи на страната да поддържа единството на еврозоната, които надделяват над оптимизма за развитието на немската икономика.

Оптимистите обаче твърдят, че зад движенията на облигационните пазари и динамиката им всъщност се крият съвсем различни тенденции в страните от развития свят. От една страна стоят притесненията за способността на Испания и Ирландия да погасяват своите дългове, но от друга страна, особено в САЩ и Германия, повишението на лихвените проценти от извънредно ниските им нива според анализатори е по-скоро отражение на подобряващите се изгледи през техните икономики, отколкото не на очаквания за влошаване на правителствените финанси.

Докато икономиката се ускорява, а рискът от дефлация пада, частните инвестиции се активизират и е по-малко вероятно Федералният резерв да прибегне до мерки за по-нататъшно вливане на пари в икономиката.

Това тласка лихвените проценти по правителствените облигации нагоре, което според оптимистите дава повод не за тревоги, а за оптимизъм.

Досега обстоятелствата сочат, че по-скоро увереността за икономиката, а не страхът, тласкат лихвените нива по облигациите нагоре. В САЩ повишението на борсовите индекси през последните седмици, силата на щатския долар и липсата на скок при суаповете за защита от фалит предполагат, че последните разпродажби на пазара на облигации се задвижвани от надежди за растеж, а не от страхове от дефицит.

През 2011 г. обаче динамиката на пазарите на държавен дълг може да се промени. Рязкото повишаване на частните спестявания в резултат на икономическата криза всъщност успя да прикрие големи промени в пазарите на ДЦК. На първо място, правителствата сега са много по-задлъжнели, отколкото в сравнение с близкото минало и развиващите се икономики. Средното ниво на държавния дълг в развития свят сега е 70% от БВП, което е с 50% повече в сравнение с 2007 г. и два пъти по-високо от дела в развиващите се страни.

Тези промени идват в момента, в който изгледите за растеж пред развитите страни се влошават.

На второ място, докато бюджетните дефицити все още се разрастват, а много от краткосрочните дългове на страните падежират, нуждите от финансиране на редица правителства ще се увеличават.

Повече и по-големи сътресения на пазарите на държавен дълг

Според изчисления на института за международни финанси Щатите ще трябва да продадат ДЦК за над 4 трлн. долара през 2011 г., а европейските правителства заедно ще трябва да си осигурят финансиране за почти 3 трлн. долара. Япония, страната с най-голям държавен дълг, трябва да си набави финансиране в размер на повече от 50% от БВП до края на 2011 г.

Междувременно ситуацията се промени допълнително и заради политиката на централните банки, която увеличава несигурността. Финансовите инжекции означават, че централните банки имат голяма роля в дългосрочен план на пазарите на държавен дълг. Притесненията са най-отчетливи в еврозоната, на само заради страховете от фалит, който се разглежда като реална възможност, но и защото политиците успяха да заблудят облигационерите, като им отложиха загубите в краткосрочен план.

Година на несигурността

На фона на цялата тази несигурност само едно нещо е ясно: лихвените проценти по държавните ценни книжа вероятно ще се увеличават през 2011 година и дори и най-силните правителства не могат да си позволят да бъдат оптимисти, че това няма да се случи. САЩ могат да емитират ДЦК в резервната валута на света, но и пазарите на държавен дълг там не са имунизирани срещу внезапен скок на лихвените нива, което от своя страна би могло да застраши крехкото възстановяване.

Правителствата могат и трябва да намалят тази несигурност. САЩ трябва да допълни краткосрочните си намаления на данъците с план за намаляване на дефицита в средносрочен план. Япония трябва да даде тласък на растежа и да промени данъчната си система. Най-спешната е задачата в Европа, където трябва да се заличат несъответствията между сегашните спешни спасителни планове и утрешните мерки в един съгласуван план за управлението на еврото.