Goldman Sachs: Италия може да бъде следващата жертва на дълговата криза

Европейските институции и правителства трябва да работят заедно, за да се справят с дълговата криза, защото в противен случай рискуват натискът на пазара да принуди структурно важна страна като Италия да потърси финансова помощ, казва Джим О'Нийл, председател на Goldman Sachs Asset Management, цитиран от CNBC.

„Аз мисля, че трябва да се действа доста бързо. Това, което е притеснително, е, че Италия за първи път започва да чувства умора“, казва той. Коментарът е направен, след като спредът между доходността по италианските и германските 10-годишни облигации във вторник достигна рекордна стойност.

„Очевидно италианският дълг е около 25% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Ако същите неприятности ни сполетят и в Италия, ще е много, много по-сериозно. Трябва да спрем това“, казва той.

Повишаването на цената за застраховане на италианския дълг трябва да е „звън на будилник“ за европейските институции, смята О'Нийл.

От италианското финансово министерство заявиха, че „Италия не е рискова страна“ и изключиха възможността за допълнителни корекции на бюджета, след като Европейската комисия прогнозира увеличаване на дефицита на страната.

Приемането на спасителен план за Ирландия прехвърли дълговата криза от периферията на еврозоната в еврозоната като цяло, посочва О'Нийл. Германия, заедно с няколко други европейски икономики, трябва да решат дали искат европейският валутен съюз да оцелее или не, допълва той.

„Искат ли валутен съюз или не? До това могат да се сведат нещата. Ако искат валутен съюз - аз мисля, че те искат – трябва да намерят начин да го запазят“, казва О'Нийл.

Германският кабинет ще реши да подкрепи валутния съюз и ще трябва да убеди собствените си гласоподаватели, че това е най-добрата опция с аргумента, че в противен случай германските банки ще фалират, посочва той.

„Ще се остави ли Германия в ситуация, в която между другото ще изгуби всичките си банки? Мисля, че не“, казва О'Нийл.

Европейската централна банка ще бъде принудена да действа, за да спаси еврозоната, но за целта трябва да има пълната подкрепата на всички европейски правителства и институции, казва той.

„Това, което ни докара до тази ситуация, беше, че всяка европейска страна преследваше своите си цели. Така не се получава“, казва той. „Да вземем за сравнение САЩ, където тези, от които зависи финансовата политика, са обикновено на едно и също мнение. Именно от това имаме нужда, за да се справим с тази бъркотия в Европа“.

Ако институциите и правителствата в Европа не успеят да се сработят в лицето на дълговата криза, тогава бъдещето на еврото „сериозно ще бъде поставено под въпрос“, посочва О'Нийл.