Историческите поуки от една небалансирана световна икономика

Преобладаващата в момента реторика за валутите войни напомня на случилото се през 30-те години на миналия век, когато разединението бележи международната валутна политика и отношенията между големите икономики, пише в свой анализ Financial Times.

Тогава стратегията на правителствата „обогати се за сметка на съседа“ води до тежки последици за световната икономика, от които политическите лидери от групата на Г-20 трябваше да се поучат, и то в момент, в който се поднови нестабилността на финансовите пазари заради големите държавни дългове.

Досега светът успя да избегне прекомерен спад на икономиката, подобен на този от Великата депресия. Историята обаче показва, че конкурентната обезценка на валутите и контролът над капиталовите потоци всъщност са последица от това, че страните с излишъци не са поели своята част от отговорността, за да се изчистят глобалните дисбаланси в търговията и потреблението.

Златният стандарт, който се въвежда през 30-те, е система на фиксирани обменни курсове, в рамките на която страните с големи дефицити могат да се приспособяват само чрез прибягването на дефлация, тъй като девалвацията на валутите им е невъзможна.

За разлика от тях страните с излишъци остават безнаказани за това, че трупат злато. Главните държави с големи положителни салда по текущата и търговската си сметка по това време са САЩ и Франция, а в контраст с тях Великобритания, Германия и Италия имат големи дефицити.

Заради златния стандарт САЩ и Франция не успяват да въведат експанзионистична политика, а страните с дефицити претърпяват икономически спад. Той се изостря от отказа на държавите с излишъци да им предложат спешна финансова помощ, когато местните им банки започват да фалират. В резултат на това Великобритания излиза от златния стандарт през септември 1931, а в Германия социалното недоволство помага на Хитлер да дойде на власт.

Бари Айхенгрийн, който е водещ експерт в областта на златния стандарт, смята, че вместо да помогне за стабилизирането на икономиката през Великата депресия, златният стандарт се е превърнал в основната заплаха за финансовата стабилност и просперитет между двете световни войни.

През тази седмица президентът на Световната банка Робърт Зелик предложи златото да получи нова роля в международната парична система, което бе неправилно изтълкувано като призив за връщане към златен стандарт. Според Айхенгрийн обаче дори и преминаването към употреба на златото като отправна точка във валутната система може да бъде рисковано.

Друга важна поука от историята е, че страните с дефицити надминават по растеж тези с излишък. Това е така, защото изоставянето на златния стандарт ги освобождава да следват експанзивна политика, като колкото по-рано те тръгват по-този път, толкова по-добре се справя икономиката им. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт на Великобритания е средно 3,1% за периода 1931-1938, докато във Франция, която остава в златния стандарт до 1936 г., растежът е минус 1,6 на сто през същия период.

Но за страни от еврозоната като Гърция този урок е мъчителен, защото Европейският паричен съюз има много по-строга дисциплина от златния стандарт, която не предвижда отказ от единната валута. Гърция и другите южноевропейски страни, които имат дефицити на фона на излишъка на Германия, прибягват до дефлация чрез намаляване на цената на труда и стоките, за да увеличат своята конкурентоспособност.

Иронията е, че Гърция се намира в позиция, подобна на тази на Германия в началото на 30-те, когато дефлацията прави още по-тежко бремето на държавните дългове.

Поуките от 30-те са също свързани с китайския валутен курс и долара. В началото на 30-те години Китай е на сребърен стандарт. Той е в сила от 14 век, като експериментът на страната с хартиена валута се срива в резултат от инфлацията и гражданската война в края на 14 век.

Когато финансовото министерство на САЩ започва да подкрепя американските производители на сребро чрез закупуване на сребро през 1934 г., неговата цена се покачва. В резултат на това китайската валута поскъпва, появява се недостиг на сребро, след което се стига до жестока вътрешна дефлация в страната.

Китай се отказва от сребърния стандарт през 1935 г. Новата печатна валута след това става причината за едни от най-големите хиперинфлации в историята на страната, която се бори да финансира войната си с Япония. Високата инфлация проправя път за комунистическия преврат, след като Китай не получава външна финансова помощ.

Докато повечето западни икономисти смятат, че поскъпването на юана ще е в интерес на Китай, други цитират този прецедент и спорят, че външният натиск за поскъпване на юана може да дестабилизира китайската икономика, на която се крепи световното възстановяване. Според Стив Ханке от университета Джон Хопкинс ако Пекин позволи поскъпване на юана, ще последват катаклизми, от които целият свят ще пострада.

Опитите от 30-те за контролиране на капиталовите потоци, които отново са на мода, показват, че те не винаги са ефективни. В резултат от подобни мерки се стига до контрабанда на чуждестранна валута, за която в Германия и Италия се въвежда смъртно наказание.

И още една поука от провала на Световната икономическа конференция за справяне с депресията през 1933 г. в Лондон: според Айхенгрийн невъзможността за намиране на общ отговор на рецесията произтича от липсата на обща диагноза за икономическите проблеми.

А това много напомня на резултатите от срещата на Г-20 в края на миналата седмица, на която лидерите на водещите икономики не успяха да разрешат различията си по въпросите за валутните политики и търговските дисбаланси, и вместо това се договориха да опитат отново през следващата година.