Европа пести, Америка харчи: Кой е прав?

Всички обичат зрелищните сблъсъци, а сега сме на път да станем свидетели на мач в тежка категория между две от най-фундаменталните идеи, обуславящи нашето материално съществуване, пише Fortune.

Основният въпрос: кой е най-добрият начин да се измъкнем от тежка рецесия?

В САЩ залагат твърдо на една изключително популярна стратегия – харченето на кредит, докато Великобритания и еврозоната са възприели точно противоположния подход.

Много рядко сме наблюдавали такъв рязък конфликт на фундаментални икономически политики, при това в такива мащаби. Резултатите от този естествен експеримент ще бъдат изключително ценни и информативни. Също така обаче, в крайна сметка те ще се окажат изключително лоша новина за едната или другата страна.

Подходът на Новия свят, наречен кейнсиански, предполага правителството да излее в икономиката стотици милиарди взети назаем долари, за да стимулира търсенето. Компаниите ще наемат повече служители, потребителите ще харчат повече и колелото на икономиката отново ще се завърти.

След това, в бъдещи години, правителството може да редуцира огромните дефицити, които е създало. Харченето на тези средства може да бъде фокусирано в инфраструктура, която ще направи страната по-конкурентоспособна през следващите десетилетия. Ето защо дефицитът на САЩ надхвърля един трилион долара за втора поредна година, а администрацията иска да похарчи дори още повече средства за стимулиране на икономиката.

Според подхода на Стария свят, наречен „консолидация“ от тези които го подкрепят, хората е много по-вероятно да харчат и инвестират в страна, която се опитва да понижи дефицита си точно сега, въпреки че краткосрочният растеж може да е бавен или изобщо да липсва. Според тях подобна страна е по-малко вероятно в бъдеще да повиши данъците си или да обезцени валутата си, за да понижи стреса от изплащането на дълговете.

Ето защо 35 от основните представители на бизнеса във Великобритания наскоро подкрепиха плана на британския премиер Дейвид Камерън да закрие 192 правителствени агенции и да ограничи бюджетите на основни министерства с между 20% и 25%.

„Разрешаването на проблемите с дълговете по решителен начин ще помогне на бизнеса“, се казва в отворено писмо на британските бизнес лидери.

Според президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише – един от най-ревностните поддръжници на фискалната консолидация - идеята е добра „не защото е съвсем естествено да се грижим за синовете и дъщерите си, но защото това е добре за бизнес климата, потреблението и инвестициите сега“.

На теория, политиката на Новия свят има смисъл докато възстановяването на икономиката все още е крехко, каквото е положението в САЩ. Тази политика обаче не може да проработи на практика поради три причини.

- Хората не вярват, че Вашингтон ще успее да свие дефицита си в рамките на две години от настоящия момент. Да прехвърляме проблеми за утрешния ден никога не се получава, защото във Вашингтон денят "утре" никога не настъпва.

- Хората не вярват, че предложените от администрацията бъдещи мерки за ограничаване на дефицитите са реални, като например твърдението, че реформата в здравната система ще намали дефицита.

- Хората не вярват, че Конгресът ще похарчи средства за смислени инфраструктурни проекти.

Един от резултатите от подобна политика може да бъде унищожаване на доверието във фискалното бъдеще на Америка. Липсата на доверие може да доведе до още по-голяма липса на доверие и това да се превърне в порочен кръг.

Когато хората започнат да губят вяра във финансовата сила на страната, те ще преместят инвестициите и иновациите си другаде, с което нещата ще се влошат още повече и ще се прогонят още повече бизнеси. Последните данни сочат, че американските компании имат забележителни печалби, но вместо да инвестират в САЩ и да създават работни места, те предпочитат да трупат кеш.

Двете противопоставящи се идеи виждат по различен начин дори същността на човешката природа.

Кейнсианският модел разглежда хората по-скоро като икономически субекти, чието макроикономическо поведение може да бъде описано с уравнение. Европа предпочита да приема хората като психологически субекти, чието индивидуално поведение може да бъде разбрано, но не и лесно предсказано.