Грийнспан: Страхът подкопава възстановяването в САЩ

Въпреки че американските инвестиции във фиксиран капитал се повишиха умерено през тази година, този ръст се оказа доста по-слаб от нивата, които трябваше да бъдат достигнати, като се има предвид впечатляващото нарастване на корпоративната доходност, пише в коментар за Financial Times бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан.

В съчетание с колапса при дългосрочните неликвидни инвестиции на домакинствата, това подкопа икономическото възстановяване, посочва той. Тези проблеми – резултат от ширещите се в частния сектор опасения за бъдещето на Америка - размиха до голяма степен, ако не и изцяло, ефекта от фискалните стимули на администрацията. Още повече, прилагането на подобни правителствени програми, само по себе си предизвиква притеснения.

Инстинктивната реакция на инвеститорите и домакинствата към несигурността е да се дистанцират от всичко, което изисква точна прогноза за бъдещето. За нефинансовите корпорации (създаващи половината от брутния вътрешен продукт на САЩ), дистанцирането най-добре се измерва с процента на ликвидни парични потоци, заделени за неликвидни, дългосрочни, фиксирани инвестиции. През първата половина на 2010 г. този дял падна до 79% - най-ниското ниво за последните 58 години, от когато всъщност се води статистика.

Съответният ръст на инвестициите в ликвидни активи след фалита на Lehman, беше най-бързият в следвоенната история, достигайки 400 млрд. долара. До средата на 2010 г. ликвидните активи се повишиха до 1,8 трилиона долара - най-високият дял от общите активи от почти половин столетие.

Без това безпрецедентно пренасочване на парични потоци, темпът на нарастване на капиталовите разходи на нефинансовите корпорации би бил двойно по-голям в сравнение с умерения ръст, който наблюдаваме през първата половина на годината.

В подобна среда премиите по дяловия капитал (доходността на дадена акция над тази по държавните облигации, които се приемат за безрискови) значително се повишиха. По оценка на JPMorgan, тези премии в момента са на „50 годишен връх“.

Американските домакинства са пренасочили доходите си от неликвидна недвижима собственост и дълготрайни потребителски стоки към погасяването на ипотеки и потребителски кредити. Търговските банки демонстрират подобна ниска търпимост към рискове и до известна степен към кредитиране, обезпечено с неликвидни активи. Около един трилион долара остават на практика неизползвани, като основната лихва на Фед е закотвена на едва 25 базисни пункта. В същото време търговските банки не търсят на по-висока доходност чрез увеличаване на кредитирането.

Точно това увеличаващо се недоверие към неликвидните активи обяснява до голяма степен анемичното възстановяване в САЩ. Инвестициите в строителството, почти всичките дългосрочни, са спаднали с 43% от рекордните нива през 2006 г. и отчитат най-голям спад в категорията на фиксираните активи.

Липсата на търпимост към неликвидни инвестиционни рискове е в контраст със сегашните сравнително ниски спредове по корпоративните облигации. След като инвестиционен портфейл от 10-годишни, ликвидни, корпоративни облигации може да се продаде на практика веднага, това е еквивалент на много краткотраен актив, който има висока цена и волатилна доходност.

Разликата между ликвидните и неликвидните активи е причина не фискалните корпорации, чийто активи са в голяма степен неликвидни, да имат по-голям собствен капитал, достигащ 45% от общите активи в края на 2006 г. (малко преди началото на кризата), в сравнение с 10% при търговските банки.

В тези извънредно неспокойни дни не е изненадващо, че се надигат спорове относно правилния подход за справяне със ситуацията. Почти всички са съгласни, че активната намеса на американската администрация непосредствено след фалита на Lehman е била правилна. Подкрепата на американските банки, подкрепата от Фед за фондовия и валутен пазар бяха ключови за ограничаване на финансовия колапс.

Цената на фискалните стимули обаче, се оказа тема на обширен дебат. Фискалните стимули – количественото изражение на намалените данъци и повишаването на федералните разходи – възлиза приблизително на 480 млрд. долара., от инициирането на програмите в началото на 2009 г. За същия период общия спад на фиксираните капиталови инвестиции измерени спрямо дългосрочния осреднен дял на паричните потоци е около 325 млрд. долара.

Повечето инвеститори приписват своята несигурност на колапса на икономическата активност, но след излизането от рецесията, това чувство се запазва поради повсеместното преструктуриране на финансовата система и огромния федерален дефицит.

Основният въпрос разбира се, е колко трябва да се свият дефицитите и до каква степен да се забави френетичния темп на приемане на нови регулации, за да може инвеститорите да преодолеят чувството си за страх от бъдещето. Този процес ще се ускори, ако премиите по дяловия капитал се понижат и цените на акциите съответно нараснат. Това от своя страна би предизвикало ръст на капиталовите инвестиции и потреблението, а икономическият растеж най-накрая ще доведе до така необходимия спад на безработицата.